Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
596
резултата от
198
текста с корен от думите : '
Умствен темперамент
'.
1.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Различието се крие в различието на нашите
умствен
и светове.
С това ни става обяснимо, как хората могат да имат за действителността толкова различни възгледи, въпреки че тази действителност може да бъде само една.
Различието се крие в различието на нашите умствени светове.
С това за нас се хвърля светлина върху развитието на различните научни гледища. Ние разбираме, откъде идват многобройните философски гледища и нямаме нужда да признаваме лаврите само на едно от тях. Ние знаем също, какво становище трябва да заемем по отношение на множеството различни човешки възгледи. Ние не ще питаме изключително: кое е вярно, кое е погрешно? винаги ще изследваме, по какъв начин умственият свят е един мислител изхожда от мировата хармония; ще се стараем да разберем, а не да осъдим и да считаме веднага като погрешно това, което не съвпада с нашето схващане.
към текста >>
винаги ще изследваме, по какъв начин
умствен
ият свят е един мислител изхожда от мировата хармония; ще се стараем да разберем, а не да осъдим и да считаме веднага като погрешно това, което не съвпада с нашето схващане.
Различието се крие в различието на нашите умствени светове. С това за нас се хвърля светлина върху развитието на различните научни гледища. Ние разбираме, откъде идват многобройните философски гледища и нямаме нужда да признаваме лаврите само на едно от тях. Ние знаем също, какво становище трябва да заемем по отношение на множеството различни човешки възгледи. Ние не ще питаме изключително: кое е вярно, кое е погрешно?
винаги ще изследваме, по какъв начин умственият свят е един мислител изхожда от мировата хармония; ще се стараем да разберем, а не да осъдим и да считаме веднага като погрешно това, което не съвпада с нашето схващане.
към текста >>
2.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той може да се отдаде или на една сляпа вяра в тези основи, която получава своето съдържание от една положителна религия на откровението, или да създава
умствен
и хипотези и теории върху това, как е устроена тази отвъдна област на действителността.
"Всичко фактическо е вече теория", т.е. когато човешкият дух наблюдава фактическото, в него се изявява нещо идейно. Схващането на света, което познава същността на нещата в идеите и схваща познанието като едно вживяване в същността на нещата, не е мистика. Обаче то има общо с мистиката това, че разглежда обективната истина не като нещо съществуващо във външния свят, а като нещо, което може да бъде обхванато действително във вътрешността на човека. Противоположния светоглед пренася основите на нещата зад явленията, в една област намираща с е отвъд човешката опитност.
Той може да се отдаде или на една сляпа вяра в тези основи, която получава своето съдържание от една положителна религия на откровението, или да създава умствени хипотези и теории върху това, как е устроена тази отвъдна област на действителността.
Мистикът като и последователят на Гьотевия светоглед отхвърлят вярата в нещо отвъдно, както и хипотезите върху това отвъдно се придържат към действително духовното, което се изразява в самия човек. Гьоте пише на Якоби: "Бог те е наказал с метафизиката и ти е поставил един кол в плътта, а мене е благословил с физиката”..... Аз се придържам към богопочитането на атеиста /Спиноза/ и предоставям на вас всичко, което наричате религия или би трябвало да наричате религия. Ти държиш на вярата в Бог, аз на виждането." Това, което Гьоте иска да вижда, е същността на нещата изразяваща се в неговия идеен свят. Също и мистикът иска чрез потопяването в собствената вътрешност да познае същността на нещата; обаче той отхвърля именно ясния в себе си и прозрачен свят на мислите като негоден за постигането на едно по-висше познание. Той вярва, че трябва да развива не своята способност за образуване на идеи, а други сили на своето вътрешно същество, за да може да съзерцава първоосновите на нещата.
към текста >>
3.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Че идеята превръща множеството на
умствен
ите понятия в едно единство, това е изказал още Кант.
Тези създадени от разума образи се наричат идеи.
Че идеята превръща множеството на умствените понятия в едно единство, това е изказал още Кант.
Обаче той е представил образите, които се раждат чрез разума, само като недействителни, като измамни образи, като илюзии, с които човешкият дух постоянно се залъгва, понеже се стреми непрестанно към едно единство на опитността, което не му е дадено никъде. Единствата, които са създадени в идеите, почиват според Кант не върху обективни отношения, те не произтичат от самата вещ, а са само субективни норми, според които ние внасяме ред в нашето знание. Ето защо Кант назовава идеите не като съставни принципи, които би трябвало да бъдат меродавни за вещта, а като регулативни принципи, които имат смисъл и значение само за систематиката на нашето знание. Обаче когато разгледаме начина, по който се раждат идеите, веднага виждаме, че този възглед е погрешен. Вярно е, че субективния разум се нуждае от единство.
към текста >>
Разумът довежда до изява по-висшето единство на
умствен
ите понятия, които умът наистина има в своите образи, но не може да ги види.
Разумът не предполага едно определено единство, а празната форма на единността; той е способността, която извежда на бял свят хармонията, когато тази хармония съществува в самия обект. В разума понятията сами се съединяват с идеи.
Разумът довежда до изява по-висшето единство на умствените понятия, които умът наистина има в своите образи, но не може да ги види.
Че това се изпуска от погледа, то е причина за много недоразумения относно прилагането на разума в науките. В малка степен всяка наука в своите начала, даже и всекидневното мислене се нуждае от разум. Когато в съждението: всяко тяло е тежко, свързваме понятието на подлога с понятието на сказуемото, в това имаме вече едно съединяване на две понятия, следователно най-простата дейност на разума. Единството, което разумът прави за своя обект, съществува без съмнение преди всяко мислене, преди всяка употреба на разума; само че то е скрито, съществува само като възможност, а не като фактическо явление. Тогава човешкият дух произвежда разделянето за да може да прозре напълно действителността, като съединява отделните членове чрез разума.
към текста >>
Връзката се получава веднага, когато разгледаме съдържанието на
умствен
ите понятия.
Единият път той може да вземе правата като посока и след това като път между две точки А и В. От тук произтича съждението: правата е най-късия път между две точки. Всяко разсъждение, доколкото членовете, които са включени в съждението, са понятия, не е нищо друго освен едно отново съединяване на това, което умът е разделил.
Връзката се получава веднага, когато разгледаме съдържанието на умствените понятия.
към текста >>
4.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За тях тя представлява
умствен
а работа.
Може да подложи на „преоценка“ съвременните ценности. От работата си над „Преоценка на всички ценности“ Ницше е откъснат от умопомрачение. Еволюцията от червея до човека е представата, която той възприема от по-новата естествена наука. Самият той не става изследовател. Той възприема идеята за еволюцията от други.
За тях тя представлява умствена работа.
За него тя става работа на сърцето. Другите водят духовна битка срещу стари предразсъдъци. Ницше се пита как би могъл да живее с новите идеи. Неговата борба се води изцяло в душата му. Той се нуждае от по-нататъшно развитие към свръхчовека, за да понася човека.
към текста >>
5.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В своето тълкуване, чрез устата на Сократ, Платон отхвърля едно чисто
умствен
о тълкуване на този мит.
Такава хармония съществува до най-висока степен у Платон. Тук за нас може да бъде меродавно как той тълкува митовете и как ги използува в своите описания. Във „Федър", един диалог на душата, се изнася мита за Борей. Това божествено същество, което древните откривали във вятъра, видяло веднъж красивата Орития, дъщеря на атическия цар Ерехтей, която беряла цветя заедно със своите дружки по игра. Той се влюбил в нея и я отвлякъл в своята пещера.
В своето тълкуване, чрез устата на Сократ, Платон отхвърля едно чисто умствено тълкуване на този мит.
Такова тълкуване би казало, че в разказа се изразява символично, в поетична форма, един природен факт. Силният вятър задигнал царската дъщеря и я хвърлил долу от скалата.
към текста >>
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно:
умствен
ото и рационалистично тълкуване на митовете.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див.
към текста >>
6.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ако човек иска да се доближи до този смисъл само с
умствен
и усилия или с други средства, които остават на повърхността на нещата, ще прилича на този, който смята, че Отело „действително" е убил Дездемона на сцената.
Който слага в началото на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл.
Ако човек иска да се доближи до този смисъл само с умствени усилия или с други средства, които остават на повърхността на нещата, ще прилича на този, който смята, че Отело „действително" е убил Дездемона на сцената.
Какво е искал да каже Йоан със своите встъпителни думи? Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света. Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство. Зад фактите той крие „Словото", което се намира в мировия Дух. Тези факти са за него средство, чрез което се изявява един по-висш смисъл.
към текста >>
7.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Човек трябва да се издигне над себе си, над своето сетивно наблюдение, над своята
умствен
а логика, за да намери прехода към духовното виждане; и тогава той може да погледне, изпълнен с предчувствие, в божествения свят.
Това, което сетивният човек наблюдава, той го нарича битие; това, което не може да наблюдава, нарича го не-битие. Ето защо, ако човек иска да открие една действителна перспектива към Божественото, той трябва да се издигне над битието и не-битието, защото и това, последното, също произхожда от сетивната сфера. В този смисъл, Бог е нито битие, нито не- битие. Той е свръхсъществуващ. Ето защо той не може да бъде постигнат с обикновеното познание, което има работа с битието.
Човек трябва да се издигне над себе си, над своето сетивно наблюдение, над своята умствена логика, за да намери прехода към духовното виждане; и тогава той може да погледне, изпълнен с предчувствие, в божествения свят.
към текста >>
8.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Според неговото убеждение, сетивното възприятие и
умствен
ото логическо познание не водят до Божественото.
Източникът на тези мирогледи е Филон Александрийски (25 г. пр.Хр. до 50 г. сл.Хр.). Процесите, които водят до Божественото, у него се явяват пренесени изцяло във вътрешните дълбини на човешката душа. Би могло да се каже: Светилището на Мистериите, в които Филон търси своето посвещение, е единствено в неговата душа и нейните най-висши изживявания. Той замества процедурите, които се извършваха в светилищата на Мистериите, с един чисто духовен процес.
Според неговото убеждение, сетивното възприятие и умственото логическо познание не водят до Божественото.
Те се отнасят само до преходното.
към текста >>
9.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните
темперамент
и и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие.
Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли. Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онзи от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти.
към текста >>
10.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Умствен
ата работа само ще го отклони от верния път.
Когато ученикът е напреднал дотам, че може да различава духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда неща, които изобщо нямат физическо съществувание и следователно, остават напълно скрити (окултни) за този, който е незапознат с Тайната Наука. Тук се налага да изтъкнем, че окултният изследовател не трябва да губи време в размишления върху значението на нещата, които вижда.
Умствената работа само ще го отклони от верния път.
Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства. Той не трябва да отгатва по умозрителен път какъв е смисълът на нещата, а нещата сами ще му открият своя смисъл. Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности. Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.
към текста >>
11.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на човека отколкото
умствен
ите способности и във връзка с нея бяха развити други сили, които много повече приличаха на силите на тогавашните по-низши природни същества, отколкото на съвременните човешки инстинктивни способности.
При посветения личността престава да има значение. Той изцяло стои в служба на вечната мъдрост. Ето защо за него също не важи характеристиката на определен период от време. Докато логическата мисловна способност липсваше още на атлантците (именно на първите атлантци), те имаха във високо развитата паметова способност нещо, което придаваше особен характер на тяхната дейност. Но със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности.
Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на човека отколкото умствените способности и във връзка с нея бяха развити други сили, които много повече приличаха на силите на тогавашните по-низши природни същества, отколкото на съвременните човешки инстинктивни способности.
Така атлантците можеха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила.
към текста >>
Той не развиваше
умствен
ата способност, а дарби, които имаха повече инстинктивен характер.
Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род. В потомците още се ценеше това, което беше извършил прадедът. Трябва да бъдем наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха силата да предават своите дарби на потомците. Възпитанието се стремеше предварително да обрисува живота в нагледни образи. И действието на това възпитание почиваше на личната сила, която излъчваше възпитателят.
Той не развиваше умствената способност, а дарби, които имаха повече инстинктивен характер.
Чрез такава система на възпитанието способностите на бащата в повечето случаи действително се предаваха на сина.
към текста >>
12.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това човешко физическо тяло доби приблизително твърда форма всъщност едва с развитието на
умствен
ата способност и със свързаното с това втвърдяване на скалите, минералите и металните образувания на Земята.
Колонията имаше същевременно една напреднала, външно благородно устроена човешка форма. Трябва да кажем: Чрез това, което ръководителите бяха направили, те създадоха първо правилната форма на човека. Това стана обаче съвсем бавно и постепенно. Но то стана така, че първо в човека бе развит душевният живот и към този душевен живот се приспособи все още мекото и гъвкаво тяло. Закон в развитието на човечеството е, че с напредването на това развитие човекът има все по-малко и по-малко влияние върху преобразяването на неговото физическо тяло.
Това човешко физическо тяло доби приблизително твърда форма всъщност едва с развитието на умствената способност и със свързаното с това втвърдяване на скалите, минералите и металните образувания на Земята.
Защото през времето на Лемурия, а и по-късно, през времето на Атлантида камъните и металите бяха много по-меки отколкото днес. На това не противоречи фактът, че още съществуват потомци на последните лемурийци и атлантци, които показват също такива твърди форми, както по-късно образуваните човешки раси. Тези остатъци трябваше да се приспособят към изменените условия на околната Земна среда и те също се втвърдиха. Именно в това се крие причината, че те се намират в процес на упадък. Те не се преобразуваха отвътре, а тяхната по-малко развита вътрешност бе прикована към втвърдяването отвън и чрез това бе осъдена да изостане в нейното развитие.
към текста >>
13.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки
умствен
и способности.
Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята. Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества. Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент.
Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности.
Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности. Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си.
към текста >>
Те притежаваха собствените си
умствен
и способности.
В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент. Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него.
Те притежаваха собствените си умствени способности.
Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си. С това те станаха учители на човека за всичко онова, което може да бъде извършено чрез човешкия ум. Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека. Чрез това се роди една двустранна дейност на Земята.
към текста >>
Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните
умствен
и органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой.
Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове. Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване.
Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой.
Защото създаването на ума е свързано с дейността на Слънцето. Възникването на ума в човешката природа е просветването на едно вътрешно слънце. Това е казано не само в образен, а в напълно действителен смисъл. Така тези духове намериха във вътрешността на човека възможност отново да възобновят тяхната свързана със Слънцето дейност, когато на Земята беше преминала епохата на огнената мъгла.
към текста >>
14.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо
умствен
о, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане.
Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля. Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения. Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание.
Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане.
Даже окултният изследовател най-строго трябва да избягва да си представя всичко, което почива на размишление, комбиниране, спекулация и т. н.. В това отношение той трябва да упражнява най-голямо смирение и да бъде напълно наясно върху факта, че всяко спекулиране, всяко умствено философстване и т. н. са вредни за истинското виждане. Тези подходи принадлежат на по-низшата човешка природа, а истински по-висшето познание започва едва там, където тази природа се издига до по-висшата същност на човека. С това само по себе си не се казва нищо против тези подходи, които в тяхната област не само са оправдани, а също и единствено правилните.
към текста >>
н.. В това отношение той трябва да упражнява най-голямо смирение и да бъде напълно наясно върху факта, че всяко спекулиране, всяко
умствен
о философстване и т. н.
Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения. Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание. Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане. Даже окултният изследовател най-строго трябва да избягва да си представя всичко, което почива на размишление, комбиниране, спекулация и т.
н.. В това отношение той трябва да упражнява най-голямо смирение и да бъде напълно наясно върху факта, че всяко спекулиране, всяко умствено философстване и т. н.
са вредни за истинското виждане. Тези подходи принадлежат на по-низшата човешка природа, а истински по-висшето познание започва едва там, където тази природа се издига до по-висшата същност на човека. С това само по себе си не се казва нищо против тези подходи, които в тяхната област не само са оправдани, а също и единствено правилните. Само по себе си нищо не е по-висше или по-низше, а само когато условно се постави в отношение едно към друго. И това, което в едно отношение стои високо, в друга насока може да стои много ниско.
към текста >>
15.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Днес хората, които са по-напреднали в
умствен
ото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание.
Само онзи, който се подлагаше на определени изпитания, можеше да узнае, да научи нещо от тях. На него му се съобщаваше винаги само толкова, колкото отговаряше на неговите интелектуални, духовни и морални способности. Това трябваше да бъде така, защото правилно приложените висши познания са ключ за упражняване на власт, която може да доведе до злоупотреба в ръцете на неподготвените хора. Чрез духовната наука са популяризирани само някои, само елементарните учения на духовната наука. Причината за това се крие в съвременните условия.
Днес хората, които са по-напреднали в умственото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание.
Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост. Нашето природознание води например до представи за причините на нещата. Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури.
към текста >>
Важното не е да владеем ученията на духовната наука
умствен
о, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот.
Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти. – Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот.
Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот.
Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието.
към текста >>
16.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Днес хората, които са по-напреднали в
умствен
ото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание.
Само онзи, който се подлагаше на определени изпитания, можеше да узнае, да научи нещо от тях. На него му се съобщаваше винаги само толкова, колкото отговаряше на неговите интелектуални, духовни и морални способности. Това трябваше да бъде така, защото правилно приложените висши познания са ключ за упражняване на власт, която може да доведе до злоупотреба в ръцете на неподготвените хора. Чрез духовната наука са популяризирани само някои, само елементарните учения на духовната наука. Причината за това се крие в съвременните условия.
Днес хората, които са по-напреднали в умственото си развитие, рано или късно от само себе си ще достигнат до определени представи, които по-рано са представлявали част от тайното познание.
Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост. Нашето природознание води например до представи за причините на нещата. Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури.
към текста >>
Важното не е да владеем ученията на духовната наука
умствен
о, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот.
Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти. – Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот.
Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот.
Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието.
към текста >>
17.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя
темперамент
, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни.
И той би могъл да стигне до следното заключение: „Учудващо е как в наше време изобщо са възможни подобни твърдения. Тук има една игра с най-прости естественонаучни понятия по начин, показващ смайващо непознаване на елементарни научни факти. Авторът употребява понятия, като напр. „топлина", по начин, какъвто може да си позволи само човек, който не е чул нито дума за съвременната физика. Всеки, който познава макар и най-бегло тази наука, би могъл да му покаже, че изнесеното от него не заслужава да се нарече дори дилетантство, защото може да се окачестви направо като абсолютно невежество..." Биха могли да се приведат още много подобни оценки.
Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни.
Най-добре е тези измислици да бъдат поставени наред с други куриози, които можем да срещнем днес"
към текста >>
18.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята
умствен
а дейност.
А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила.
В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност.
Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия. Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот.
към текста >>
19.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият
темперамент
, характеровите му особености и т.н.
Нека първо помислим какви душевни качества се развиват, когато Азът работи над душата; как се променят удоволствието и желанията, радостта и болката. Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието.
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н.
Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
към текста >>
Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и
темперамент
ът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н. Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения.
Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна. Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки. Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка. Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е.
към текста >>
Силите, които предизвикват тези промени в характера и
темперамент
а, принадлежат на етерното тяло.
Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз. Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна. Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки. Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка.
Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло.
Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е. силите на растежа, размножението и т.н. Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата. Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези устойчиви душевни качества. Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н.
към текста >>
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера,
темперамент
а и т.н.
Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е. силите на растежа, размножението и т.н. Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата. Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези устойчиви душевни качества.
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н.
За тази промяна работи всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Най-мощните импулси в обикновения живот, които съдействуват за тази промяна, са религиозните. Когато Азът позволи на импулсите, бликащи от религиозния живот, да проникват в него, тогава те образуват там, в Аза, една сила, чиито въздействия стигат чак до етерното тяло, за да го променят и преобразят, докато астралното тяло се променя от много по-слаби въздействия. Тези по-незначителни въздействия, които самият живот предлага на човека образование, размисли, облагородяване на чувствата и т.н. подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност; религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и волева активност един отпечатък на единство и цялост.
към текста >>
20.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те предлагат органическите вещества, но не само тях, а в същото време и нещо средно, сетивно-душевно, което се проявява в
темперамент
а, в особения душевен колорит, в известна нюансировка на инстинктите и т.н., все неща, чийто общ източник се оказва фантазията в онзи по-широк и посочен от мен смисъл.
„Родителите не са създатели в истинския смисъл на думата.
Те предлагат органическите вещества, но не само тях, а в същото време и нещо средно, сетивно-душевно, което се проявява в темперамента, в особения душевен колорит, в известна нюансировка на инстинктите и т.н., все неща, чийто общ източник се оказва фантазията в онзи по-широк и посочен от мен смисъл.
Във всички тези елементи на личността смесването и своеобразното съчетаване на родителските душевни качества е несъмнено. Ето защо напълно основателно е те да бъдат считани като резултат на зачатието, още повече, ако решим да приемем зачатието за един действителен душевен процес. Обаче същинският и обединяващ център на личността тук липсва; защото при едно по-внимателно наблюдение се установява, че дори и тези душевни качества са само една обвивка, един инструмент за обхващането на истинските духовни, идеални заложби на човека, който е в състояние както да ги насърчава, така и да ги спъва в тяхното развитие, но не и да ги поражда от себе си." И по-нататък: „Според своя духовен първообраз, всеки човек съществува и преди своето раждане; от духовна гледна точка нито един индивид не прилича на друг, така както и нито един животински вид не прилича на друг." (стр.532).
към текста >>
21.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя
темперамент
и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот.
Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения.
И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
22.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тези, които се задоволяваха със съвременните
умствен
и и чувствени способности, можеха да узнаят нещо от съкровищата на древното ясновидство, единствено от устните или писмени предания, минаващи от едно поколение в друго.
Но те трябваше да правят това по начин, различен от този на древните Посветени. Техните последователи не се съобразяваха с душевните способности, развити през Четвъртата следатлантска епоха. А точно тогава започна и онази съвременна форма на духовно обучение, която е описана в тази книга. Разбира се, тогава тя правеше своите първи стъпки; нейният разцвет можа да настъпи едва през Петата културна епоха, започвайки от 12-тия, 13-тия и особено от 15-тия век. Хората, които се стремяха да се издигнат в свръхсетивните светове по този начин, можеха чрез собствена Имагинация, Инспирация, Интуиция да узнаят нещо от по-висшите области на съществуванието.
Тези, които се задоволяваха със съвременните умствени и чувствени способности, можеха да узнаят нещо от съкровищата на древното ясновидство, единствено от устните или писмени предания, минаващи от едно поколение в друго.
към текста >>
Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите
умствен
и и чувствени способности.
Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове.
Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности.
Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи. И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности. Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха. Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове.
към текста >>
И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите
умствен
и и чувствени способности.
Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове. Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи.
И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности.
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха. Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове. Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
към текста >>
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на
умствен
ите и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове. Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи. И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности.
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове. Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
към текста >>
Но винаги съществуваха и хора, които наред с
умствен
ите и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили.
Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи. И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности. Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха. Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове.
Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили.
Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
към текста >>
Подготвени и достойни за новите условия след предстоящата планетарна катастрофа ще бъдат онези души, които тъкмо в прехода от Петата в Шестата следатлантска епоха ще успеят да наситят свръхсетивните опитности с новите си
умствен
и и чувствени сили.
След тази катастрофа развитието на Земята отново ще продължи в други седем епохи. Тогава, на едно ново равнище, човешките души, които ще се въплъщават, ще общуват с един по-висш свят, познат и на атлантците, но в по-низша форма. Обаче за обновените условия на Земята ще се окажат зрели само онези човеци, привличащи и въплъщаващи в себе си такива души, които са изпитали влиянията на гръко-римската и на следващите Пета, Шеста и Седма епохи от следатлантското развитие. Вътрешният свят на такива души ще съответствува на онова, което Земята ще представлява тогава. А другите души ще са принудени да изостанат, въпреки че по-рано зависеше от самите тях да си подготвят условия за общата еволюция.
Подготвени и достойни за новите условия след предстоящата планетарна катастрофа ще бъдат онези души, които тъкмо в прехода от Петата в Шестата следатлантска епоха ще успеят да наситят свръхсетивните опитности с новите си умствени и чувствени сили.
Петата и Шестата епоха са решаващите. В Седмата епоха душите, които са постигнали целта на Шестата, ще продължат своето развитие; другите души обаче ще имат твърде ограничени възможности да наваксат пропуснатото в коренно променените условия на околния свят. Едва в по-далечно бъдеще отново ще се появят условия, които да позволяват това.
към текста >>
Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между
умствен
ите и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга.
Нека повторим, че в „познанието за Граала" е вложен възможно най-висшия идеал за развитие, който човек може да си представи: Одухотворяване, което човек постига чрез своите собствени усилия.
Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга.
Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят. Човешкият Дух се издига до могъщите впечатления от околния свят и първо предусеща, а после и разпознава духовните Същества зад тези впечатления; човешкото сърце се изпълва с трепет пред величието на необхватния духовен свят. Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
към текста >>
23.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Да припишем едно такова
умствен
о мислене на Питагор, това би означавало да го познаваме погрешно.
Тази идея съществува у Питагор. Обаче грешка би било да се вярва, че той както и Ферекид, който в древността се счита за негов учител е стигнал до нея разсъждавайки логически, че горепосоченият път, който човешката душа трябва да извърви до своя произход, може да бъди постигнат само чрез повтарящи се земни съществувания.
Да припишем едно такова умствено мислене на Питагор, това би означавало да го познаваме погрешно.
Разказва се за неговите обширни пътувания. За това, че се е срещал с мъдреци, които са съхранявали предания на най-древни човешки разбирания. Който наблюдава, какво е получено по предание от най-древни човешки представи, може да стигне до възгледа, че идеята за повтарящите се земни съществувания е била широко разпространена в древни времена. Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството. Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат като западнали възгледи.
към текста >>
Тези образни учения трябваше да бъдат превърнати в неговото време в един
умствен
светоглед.
Разказва се за неговите обширни пътувания. За това, че се е срещал с мъдреци, които са съхранявали предания на най-древни човешки разбирания. Който наблюдава, какво е получено по предание от най-древни човешки представи, може да стигне до възгледа, че идеята за повтарящите се земни съществувания е била широко разпространена в древни времена. Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството. Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат като западнали възгледи.
Тези образни учения трябваше да бъдат превърнати в неговото време в един умствен светоглед.
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното".
към текста >>
Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за
темперамент
ите.
Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото.
Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите.
Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
към текста >>
Меланхоличният
темперамент
се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен.
Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите.
Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен.
Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
към текста >>
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният
темперамент
душевен живот го е карал да изживява вътрешно.
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно.
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
към текста >>
Днес с указанието на флегматичния
темперамент
хората свързват едно лошо странично значение.
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата.
Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение.
Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
към текста >>
Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният
темперамент
, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец.
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение.
Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец.
Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
към текста >>
По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния
темперамент
.
По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент.
За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
към текста >>
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен
темперамент
, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане".
Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане".
Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>
В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя
темперамент
на отсенка, се ражда мисловният живот.
По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл.
В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот.
Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси. Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше.
към текста >>
24.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Светогледният образ на Лайбниц изпитва едно обширно,
умствен
о развитие чрез Християн Волф /роден в 1679 г.
Светогледният образ на Лайбниц изпитва едно обширно, умствено развитие чрез Християн Волф /роден в 1679 г.
в Бреслау професор в Хале/. Волф е на мнение, че може да бъде основана една наука, която познава чрез чисто мислене онова, което е възможно, което е призвано за съществуване, защото за мисленето то се явява непротиворечиво и така може да бъде доказано. По този път Волф основава една наука на света, на душата и на Бога. Този светоглед почива на предположението, че себесъзнателната човешка душа може да образува в себе си мисли, които са валидни за онова, което се намира напълно вън от нея. Тук се намира загадката, която след това Кант почувства, че му е дадена: Как са възможни познания произведени чрез душата, които въпреки това трябва да имат валидност за мирови същества, които се намират вън от душата?
към текста >>
Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в
умствен
а форма.
На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител.
Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в умствена форма.
Хаман се изказваше като в оракулни сентенции върху въпросите, които изпълваха светогледния живот на неговото време. В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение. В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си изработи като представа върху света и живота.
към текста >>
25.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно
умствен
о преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие".
Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род". 18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване. Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум".
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие".
Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина".
към текста >>
26.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с
темперамент
ност мислене върху всичко съществуващо.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо.
Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея. Той иска да установи критическата сила на мисленето не изхождайки от една мисъл като от определена гледна точка, както Хегел е сторил това.
към текста >>
27.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над
умствен
ото познание, на измислица.
Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица.
Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено. Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят? Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна. И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота.
към текста >>
28.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на
темперамент
а върху начина, по който човек мисли и чувства.
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година. Въпреки това тези лекции могат да се считат като начало на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие. В тях се изразява едно ясно съзнание за това, че начинът, по който Кондияк разглежда нещата за явленията на душевния живот, е твърде силно копиран от възгледите, които хората имат за възникването на чисто механическите процеси на неорганичната природа.
Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства.
Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед. Неговите предшественици просто пренасят възгледите, които си добиват в неорганичния свят, върху органичния; Кабанис си казва: - Нека разгледаме и духовния свят също така без пристрастно, както разглеждаме неорганичния; тогава той ще ни каже, как се отнася той спрямо другите природни явления. По същия начин постъпва и Дестют дьо Траси /1754-1836 г./. Той също искаше първо да разгледа духовните процеси безпристрастно, как те се представят, когато човек пристъпва към тях без философски, но също и без природонаучен предразсъдък.
към текста >>
Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия
темперамент
, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения.
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси, самонаблюдението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./. Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене.
Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения.
Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието. Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят. Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят? Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието.
към текста >>
29.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха
умствен
ия навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа.
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа.
В повечето случаи те не осъзнават, че оформят възгледите си по този начин. Те проявяват несъзнателно този начин на преценка. Вярват, че действат според какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика. Те мислят с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
към текста >>
30.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното
умствен
о поведение.
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките души проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/. Човекът получи чувството: аз образувам мислите.
И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение.
По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа. Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света. Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него. Това, което живее по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
към текста >>
31.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с
умствен
о изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост.
Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия.
След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>
32.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв
темперамент
, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик.
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв темперамент, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик.
Службата му в железниците за него беше задължение. Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота.
към текста >>
33.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Смятаха го за изостанало във физическото и
умствен
ото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи.
Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета. На три от тях трябваше да преподавам само подготвителни уроци за основното училище, а после да им помагам да си готвят уроците в средното училище. Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание. То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането.
Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи.
Мисленето му беше бавно и мудно. Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
към текста >>
Дори и минималното
умствен
о напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание. То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането. Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи. Мисленето му беше бавно и мудно.
Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
към текста >>
Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи
умствен
и способности.
Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание. Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена педагогическа задача. Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото.
Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности.
Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща. Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност. Благодарение на това простото общуване с него започна да пробужда спящите му умствени способности. За преподаването се налагаше да измислям специални методи. Дори четвърт час над определеното време, предвидено за учебното занятие, водеше до влошаване на здравословното му състояние.
към текста >>
Благодарение на това простото общуване с него започна да пробужда спящите му
умствен
и способности.
Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща. Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност.
Благодарение на това простото общуване с него започна да пробужда спящите му умствени способности.
За преподаването се налагаше да измислям специални методи. Дори четвърт час над определеното време, предвидено за учебното занятие, водеше до влошаване на здравословното му състояние. Някои от учебните предмети се удаваха на момчето едва с много труд.
към текста >>
Чрез практиката на преподаване, която трябваше да прилагам, придобивах поглед върху взаимовръзката между
умствен
о-душевното и телесното в човека.
За мен тази възпитателна задача бе богат извор на учене.
Чрез практиката на преподаване, която трябваше да прилагам, придобивах поглед върху взаимовръзката между умствено-душевното и телесното в човека.
Благодарение на нея преминах през същинска школа по физиология и психология. Осъзнах, че възпитанието и преподаването трябва да се превърнат в изкуство, в основата на което лежи действителното познаване на човека. Налагаше се щателно да се придържам към принципа на икономията. Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин.
към текста >>
34.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Присъстваха всяко виждане за живота и всеки
темперамент
от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери.
Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист.
Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия. Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
35.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с
темперамент
ната натура и музикалния живец на хората.
Така към моя станал вече много широк кръг познати се прибави и кръг от трансилванци. Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели. Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко.
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората.
Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
към текста >>
36.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Там, където би трябвало да започне да мисли, той преставаше да разгръща
умствен
ата си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката.
Той беше обаятелна личност, с очи, гледащи наивно на света, толкова благи, че човек имаше усещането, че този поглед ще се пречупи, ако през него проникне остротата на мисленето. Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на мислите, разкриващи се в нещата и процесите. Всяко движение на Хекел беше насочено към това да приеме изразяваното от сетивата и да не позволи на ръководещите мисли да се изразят в тях. Разбирах защо Хекел толкова много обича да рисува. Той просто се отдаваше на сетивни възприятия.
Там, където би трябвало да започне да мисли, той преставаше да разгръща умствената си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката.
Такава беше същинската природа на Хекел. Ако я беше разгърнал, щеше да се разкрие нещо необикновено очарователно, истински човешко.
към текста >>
37.
Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ТЕМПЕРАМЕНТ
А
ТЕМПЕРАМЕНТА
към текста >>
38.
Съдържание
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тайната на четирите
темперамент
а
Тайната на четирите темперамента
към текста >>
39.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИТЕ
ТЕМПЕРАМЕНТ
А
ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИТЕ ТЕМПЕРАМЕНТА
към текста >>
През зимата на 1908/1909 Рудолф Щайнер изнесе в различни германски градове редица публични лекции върху
темперамент
ите.
През зимата на 1908/1909 Рудолф Щайнер изнесе в различни германски градове редица публични лекции върху темпераментите.
Съществуват непроверени от автора записки и от лекциите в Нюрнберг, Мюнхен, Карлсруе и Берлин. Тези записки се отличават с един в основни линии единен строеж и в някои пасажи описанията на феномените си съответстват дума по дума. Но във всяка лекция се намират от друга страна и напълно уникални и разгледани само там теми.
към текста >>
Към тези общи неща спадат онези същностни човешки качества, които ще съставляват предмета на днешните ни размишления и които обикновено наричаме човешки
темперамент
и.
И тогава в голямата междина между това, което се нарича човешка природа най-общо и онова, което срещаме у всеки отделен човек, ще видим въпреки всичко някои неща, общи за цели групи хора.
Към тези общи неща спадат онези същностни човешки качества, които ще съставляват предмета на днешните ни размишления и които обикновено наричаме човешки темпераменти.
към текста >>
Достатъчно е човек само да изговори думата
темперамент
, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората.
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно.
към текста >>
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме
темперамент
.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората.
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент.
А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно. Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на
темперамент
ите.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората. Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение.
Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите.
Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно. Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
Понеже, макар и да се налага да признаем, че
темперамент
ите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората. Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите.
Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно.
Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен
темперамент
, все пак можем да различим определени групи
темперамент
и.
Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти.
Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен. И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
към текста >>
Говорим за четири основни човешки
темперамент
а: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен.
Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти.
Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен.
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
към текста >>
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек -
темперамент
ите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи
темперамент
преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните
темперамент
и.
Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти. Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен.
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
към текста >>
Самият факт, че
темперамент
ът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че
темперамент
ът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа.
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа.
Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки. И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа? - И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?
към текста >>
Следователно човешкият
темперамент
е нещо, което сочи в две посоки.
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа.
Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки.
И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа? - И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?
към текста >>
И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен
темперамент
ът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа?
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа. Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки.
И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа?
- И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?
към текста >>
Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата
темперамент
.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано.
Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент.
Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно.
към текста >>
Това, което срещаме в
темперамент
а на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент.
Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност.
Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент.
към текста >>
Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на
темперамент
а предаващите се в поредицата поколения белези.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност.
Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези.
Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент. Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент.
към текста >>
Темперамент
ът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези.
Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия.
Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент. Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина.
към текста >>
Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме
темперамент
.
Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно.
Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент.
Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина. Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си. Тук душевното в човека излъчва и естествените, наследени белези. В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения.
към текста >>
Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията
темперамент
.
Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент.
Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент.
То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина. Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си. Тук душевното в човека излъчва и естествените, наследени белези. В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения. Темпераментът уравновесява вечното с преходното.
към текста >>
В средата се намира
темперамент
ът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения.
Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент. Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина. Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си. Тук душевното в човека излъчва и естествените, наследени белези.
В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения.
Темпераментът уравновесява вечното с преходното.
към текста >>
Темперамент
ът уравновесява вечното с преходното.
Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина. Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си. Тук душевното в човека излъчва и естествените, наследени белези. В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения.
Темпераментът уравновесява вечното с преходното.
към текста >>
Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките
темперамент
и.
Това уравновесяване се извършва като звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго. Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука.
Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките темпераменти.
към текста >>
Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват
темперамент
ите в човешката природа.
После стигаме до неговото астрално тяло, което по своите качества е много по-свързано със същностната сърцевина на човека. А когато се насочим към най-дълбоката сърцевина на човека, към същинския Аз, откриваме това, което се предава от едно въплъщение към друго и което се проявява като вътрешен посредник, излъчващ навън своите съществени качества. Поради това, че трябва да се съединят, те се приспособяват при встъпването на човека във физическия свят. И всички тези четири звена на човешката природа: Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, си взаимодействат по най-разнообразни начини. Едното звено влияе винаги на другото.
Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват темпераментите в човешката природа.
Следователно те трябва да са зависими от индивидуалността на човека, от това, което се присъединява към общата наследствена линия. Ако човек не можеше да оформи по този начин дълбоката си същност, всеки потомък щеше да бъде просто резултат от прадедите си. А това, което бива оформяно, което съставлява индивидуалното, е силата на темперамента; тук се крие тайната на темпераментите.
към текста >>
А това, което бива оформяно, което съставлява индивидуалното, е силата на
темперамент
а; тук се крие тайната на
темперамент
ите.
И всички тези четири звена на човешката природа: Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, си взаимодействат по най-разнообразни начини. Едното звено влияе винаги на другото. Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват темпераментите в човешката природа. Следователно те трябва да са зависими от индивидуалността на човека, от това, което се присъединява към общата наследствена линия. Ако човек не можеше да оформи по този начин дълбоката си същност, всеки потомък щеше да бъде просто резултат от прадедите си.
А това, което бива оформяно, което съставлява индивидуалното, е силата на темперамента; тук се крие тайната на темпераментите.
към текста >>
В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг
темперамент
.
В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие. От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък.
В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент.
От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента. Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
към текста >>
От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на
темперамент
а.
В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие. От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък. В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент.
От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента.
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
към текста >>
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме
темперамент
.
В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие. От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък. В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент. От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента.
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
към текста >>
В зависимост от това какъв е човекът, той може да повлияе на едно от четирите звена и чрез ответното действие върху останалите звена възниква
темперамент
ът.
Когато същностната сърцевина обагри физическото и етерното тяло, това, което се получава след оцветяването, въздейства върху всяко от останалите звена, и от него зависи, какви качества ще открием у човека, дали същностната сърцевина ще въздейства по-силно върху физическото тяло или физическото тяло ще бъде по-силно.
В зависимост от това какъв е човекът, той може да повлияе на едно от четирите звена и чрез ответното действие върху останалите звена възниква темпераментът.
Човешката същностна сърцевина е устроена така, че когато напредва към прераждането, тя може да създаде известен превес на едно или друго свое същностно звено. Така човек може да снабди своя Аз с прекомерна сила или пък да повлияе на другите си звена с това, че е минал през определени преживявания в предишния си живот.
към текста >>
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният
темперамент
.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент. Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго.
към текста >>
Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен
темперамент
.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент.
Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго.
към текста >>
Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният
темперамент
.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент. Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент.
Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент.
А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго.
към текста >>
А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен
темперамент
.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент. Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент. Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент.
А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент.
Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго.
към текста >>
Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен
темперамент
.
Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз. Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече.
Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент.
Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество. Затова у холерика преобладава кръвоносната система.
към текста >>
Холеричният
темперамент
ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв.
Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв.
У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз. Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена. От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика.
към текста >>
А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен
темперамент
, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи.
А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
към текста >>
Ако съществуваше само сангвиничният
темперамент
, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи.
Нека изясним отношението на астралното тяло към Аза. Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце.
Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи.
Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред.
към текста >>
В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния
темперамент
.
Ако пък в действието на астралното тяло има известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведе напълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият живот се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа. Последицата от това е, че такъв един човек може да бъде въодушевен еднакво от всяко нещо, което срещне във външния свят, но без да може вътрешно да съхрани трайно този интерес; бързо отлита интересът, който е бил събуден.
В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент.
Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.
към текста >>
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на
темперамент
ите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота. Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно. Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека.
към текста >>
Нека само разгледаме начина, по който
темперамент
ът се изразява във външната страна на човека.
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим. Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота. Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно.
Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека.
към текста >>
Съвсем осезаемо ще различите в холеричния
темперамент
, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз.
Физическото тяло е оформено според етерното тяло, етерното тяло според астралното тяло. То формира, така да се каже, по най-разнообразни начини човека. Но поради това, че на растежа на Аза и неговите кръвни сили нещо се противопоставя, равновесието между богатството и пъстротата на растежа се запазва. Следователно, когато Азът вземе превес, той може да задържи растежа. Тогава той буквално задържа другите звена на човека в техния растеж, не признава правото на астралното и етерното тяло.
Съвсем осезаемо ще различите в холеричния темперамент, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз.
Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж. Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза.
към текста >>
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които
темперамент
ът прозира във външността.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на
темперамент
ите.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите.
И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
И наистина, ние сме наследили знанието за четирите
темперамент
а от едно дълбоко древно познание за човешката природа.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите.
И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа.
Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на
темперамент
а.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа.
Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента.
При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв
темперамент
ще се оформи.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента.
При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи.
За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на
темперамент
ите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи.
За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Отново виждаме, как и флегматичният
темперамент
се изразява във външната форма.
Но да продължим нататък!
Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма.
При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много. В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата.
към текста >>
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният
темперамент
се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много. В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата.
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
към текста >>
Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с
темперамент
ите още в ранна детска възраст.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме.
Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява. Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека. За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на
темперамент
а; при децата е от голямо значение този развиващ се
темперамент
да може да се води и направлява.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме. Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява.
Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека. За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>
За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в
темперамент
а му.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме. Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст. Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява. Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека.
За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>
Изложих Ви основните типове
темперамент
и.
Изложих Ви основните типове темпераменти.
Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота. Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите. Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик. От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
към текста >>
Всеки човек притежава основния тон на един
темперамент
и заедно с него има и по нещо от другите.
Изложих Ви основните типове темпераменти. Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота.
Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите.
Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик. От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
към текста >>
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че
темперамент
ите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди.
Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
към текста >>
Какво би бил светът без
темперамент
ите!
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди.
Какво би бил светът без темпераментите!
Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите. Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Ако хората имаха само един
темперамент
?
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди. Какво би бил светът без темпераментите!
Ако хората имаха само един темперамент?
Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите. Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Светът би бил скучен без
темперамент
ите не само в сетивния, но и във висшия смисъл.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди. Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите!
Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл.
Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите. Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на
темперамент
ите.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди. Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл.
Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на
темперамент
ите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният
темперамент
може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на
темперамент
ите да бъдат особено ценни за възпитателя?
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя?
Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество. При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане.
към текста >>
Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме
темперамент
а поради това, че представлява едно едностранчиво качество.
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя?
Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество.
При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее.
към текста >>
При възпитанието не става дума за това да се изравнят
темперамент
ите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси.
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество.
При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси.
Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност.
към текста >>
Трябва да ни е ясно, че
темперамент
ът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния
темперамент
- лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост.
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество. При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси.
Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост.
Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел.
към текста >>
Темперамент
ите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на
темперамент
а много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта.
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество. При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост.
Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта.
Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел. При сангвиничния темперамент малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие.
към текста >>
Във всеки
темперамент
съществува една малка и една голяма опасност от израждане.
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество. При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта.
Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане.
При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел. При сангвиничния темперамент малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие. Голямата опасност е в това, че непрестанната смяна на усещанията може да завърши с умопомрачение.
към текста >>
При сангвиничния
темперамент
малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие.
Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел.
При сангвиничния темперамент малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие.
Голямата опасност е в това, че непрестанната смяна на усещанията може да завърши с умопомрачение. Малката опасност за флегматика е липсата на интерес към външния свят; голямата опасност е идиотията, тъпоумието. Малката опасност при меланхоличния темперамент е унинието, невъзможността човек да надмогне това, което се заражда в собствения му вътрешен мир, а голямата опасност е лудостта.
към текста >>
Малката опасност при меланхоличния
темперамент
е унинието, невъзможността човек да надмогне това, което се заражда в собствения му вътрешен мир, а голямата опасност е лудостта.
Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел. При сангвиничния темперамент малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие. Голямата опасност е в това, че непрестанната смяна на усещанията може да завърши с умопомрачение. Малката опасност за флегматика е липсата на интерес към външния свят; голямата опасност е идиотията, тъпоумието.
Малката опасност при меланхоличния темперамент е унинието, невъзможността човек да надмогне това, което се заражда в собствения му вътрешен мир, а голямата опасност е лудостта.
към текста >>
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на
темперамент
ите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика.
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика.
Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете? - Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи. Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето. Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>
- Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния
темперамент
, да се научи как да постъпи, как да се държи.
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика. Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете?
- Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи.
Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето. Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>
Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за
темперамент
а при възпитанието на детето.
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика. Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете? - Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи.
Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето.
Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>
Но за да се ръководи
темперамент
а, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика. Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете? - Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи. Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето.
Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>
Пред нас е едно дете със сангвиничен
темперамент
, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща.
Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща.
Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца. - Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
към текста >>
Ако едно дете има сангвиничен
темперамент
, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен
темперамент
.
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент.
Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества.
към текста >>
При един подчертан сангвиник трябва да се работи тъкмо върху неговия сангвиничен
темперамент
.
- И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества. По отношение на тези неща, които се основават в най-дълбоката същностна природа на човека, човек трябва да знае, че може единствено да ги изкриви. Така ние се опираме не на нещата, които детето не притежава, а на тези, които има. Ние се опираме тъкмо на сангвиничната природа, на подвижността на астралното тяло и не се опитваме да му втълпяваме неща, които са зависими от другите звена на човешката природа.
При един подчертан сангвиник трябва да се работи тъкмо върху неговия сангвиничен темперамент.
към текста >>
И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че
темперамент
ът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока.
И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока.
към текста >>
Тя може да излекува едностранчивия
темперамент
на детето.
Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса.
Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето.
Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност.
към текста >>
Повече от всеки друг
темперамент
сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност.
Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето.
Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност.
Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете.
към текста >>
Човек трябва да ги остави да въздействат по този начин върху детето, както обектите от обикновения свят действат върху
темперамент
а.
Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях. Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му. Чрез тези неща човек трябва да остави да говори сангвинизма, трябва ги да остави да въздействат върху детето, след което да му ги отнеме, за да ги пожелае то отново и да ги получи наново.
Човек трябва да ги остави да въздействат по този начин върху детето, както обектите от обикновения свят действат върху темперамента.
Следователно, важно е да се намерят за едно сангвинично дете такива предмети, спрямо които му е позволено да бъде сангвинично.
към текста >>
Добре е, когато
темперамент
ът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път.
Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години.
Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
Докато
темперамент
ите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години.
Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на
темперамент
а.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента.
Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
Но за да уравновеси една едностранчивост на
темперамент
а, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента.
Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание.
И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният
темперамент
.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент.
Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
към текста >>
Той трябва да му създава трудности, така че холеричният
темперамент
да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее.
Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен.
Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее.
Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>
Не бива холеричният
темперамент
на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее.
Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>
Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния
темперамент
е оправдано.
На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано.
Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>
Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният
темперамент
да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният
темперамент
се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра.
Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост.
Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра.
По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>
По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния
темперамент
.
Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра.
По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>
И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният
темперамент
може да бъде възпитан.
И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан.
Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете.
към текста >>
Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния
темперамент
на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава?
Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете.
Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава?
Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят.
към текста >>
Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на
темперамент
а му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното.
Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете. Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата.
Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното.
Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>
Ако например холеричният
темперамент
се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено.
Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс.
към текста >>
Да преминем към флегматичния
темперамент
.
Да преминем към флегматичния темперамент.
При едно флегматично дете ще ни бъде наистина трудно, ако, като възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия начин. Трудно е да се постигне влияние върху флегматика. Но има едно средство, с което се върви по заобиколен път. В този случай отново най-погрешното нещо би било, ако се опитаме да разтърсим скрития уютно в себе си човек, ако смятаме, че можем пряко да му втълпим, насадим някакви интереси. Отново трябва да разчитаме на това, което той притежава.
към текста >>
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките
темперамент
и, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание,
темперамент
ите могат също да ни бъдат от особена полза.
Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание.
Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза.
С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект. На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път. Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много.
към текста >>
Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен
темперамент
, трябва да се отучиш от него.
Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание. Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза. С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект. На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път.
Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него.
Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила. При по-мощни душевни сили, каквито са темпераментите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно. Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера.
към текста >>
При по-мощни душевни сили, каквито са
темперамент
ите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно.
На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път. Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила.
При по-мощни душевни сили, каквито са темпераментите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно.
Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера. Той може да разчита само на една сила, която притежава. Зад разума трябва да стоят други сили. Може ли сангвиникът да разчита на нещо друго освен на сангвиничния си темперамент? Също и при самовъзпитанието е важно човек да се опитва да прави това, което разумът непосредствено би могъл да постигне.
към текста >>
Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен
темперамент
ще му играе все по-лоши и по-лоши номера.
Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила. При по-мощни душевни сили, каквито са темпераментите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно.
Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера.
Той може да разчита само на една сила, която притежава. Зад разума трябва да стоят други сили. Може ли сангвиникът да разчита на нещо друго освен на сангвиничния си темперамент? Също и при самовъзпитанието е важно човек да се опитва да прави това, което разумът непосредствено би могъл да постигне. Човек трябва да разчита на своята сангвиничност; самонапомнянията не дават никакъв плод.
към текста >>
Може ли сангвиникът да разчита на нещо друго освен на сангвиничния си
темперамент
?
Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила. При по-мощни душевни сили, каквито са темпераментите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно. Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера. Той може да разчита само на една сила, която притежава. Зад разума трябва да стоят други сили.
Може ли сангвиникът да разчита на нещо друго освен на сангвиничния си темперамент?
Също и при самовъзпитанието е важно човек да се опитва да прави това, което разумът непосредствено би могъл да постигне. Човек трябва да разчита на своята сангвиничност; самонапомнянията не дават никакъв плод. Всичко зависи от това, сангвиничността да се прояви на подходящото място. Човек трябва да опита да не проявява интерес към определени неща, към които изпитва интерес. Ние можем да си доставим чрез разума преживявания, спрямо които краткотрайният интерес на сангвиника е оправдан.
към текста >>
Тогава човек ще забележи, ако го прави достатъчно дълго време, че този
темперамент
развива силата да се променя.
Всичко зависи от това, сангвиничността да се прояви на подходящото място. Човек трябва да опита да не проявява интерес към определени неща, към които изпитва интерес. Ние можем да си доставим чрез разума преживявания, спрямо които краткотрайният интерес на сангвиника е оправдан. Нека той се опита да се поставя изкуствено в такива положения, да привлича по пътя си възможно повече неща, които не го интересуват. Когато създадем такива условия, макар и отнасящи се за дребни неща, при които краткотрайният интерес е съвсем подходящ, ще бъде постигнат необходимият ефект.
Тогава човек ще забележи, ако го прави достатъчно дълго време, че този темперамент развива силата да се променя.
към текста >>
При холеричния
темперамент
, в този случай е добре да се изберат такива обекти, да се създадат чрез разума такива условия, при които яростта не помага, когато с нашата ярост просто ставаме смешни.
Така и холерикът може сам да се лекува по един специален начин, ако гледаме духовнонаучно на нещата.
При холеричния темперамент, в този случай е добре да се изберат такива обекти, да се създадат чрез разума такива условия, при които яростта не помага, когато с нашата ярост просто ставаме смешни.
Следователно, когато холерикът забележи, че неговата бушуваща душа иска да се прояви, той трябва да опита да си намери по възможност неща, чието преодоляване не изисква много сила; той трябва да се опита да привлича лесно преодолими външни обстоятелства и трябва да винаги да се опитва да излее силата си максимално върху незначителни събития и факти. Когато открие нещо незначително, което не му оказва никаква съпротива, той отново ще насочи своя едностранчив холеричен темперамент във вярната посока.
към текста >>
Когато открие нещо незначително, което не му оказва никаква съпротива, той отново ще насочи своя едностранчив холеричен
темперамент
във вярната посока.
Така и холерикът може сам да се лекува по един специален начин, ако гледаме духовнонаучно на нещата. При холеричния темперамент, в този случай е добре да се изберат такива обекти, да се създадат чрез разума такива условия, при които яростта не помага, когато с нашата ярост просто ставаме смешни. Следователно, когато холерикът забележи, че неговата бушуваща душа иска да се прояви, той трябва да опита да си намери по възможност неща, чието преодоляване не изисква много сила; той трябва да се опита да привлича лесно преодолими външни обстоятелства и трябва да винаги да се опитва да излее силата си максимално върху незначителни събития и факти.
Когато открие нещо незначително, което не му оказва никаква съпротива, той отново ще насочи своя едностранчив холеричен темперамент във вярната посока.
към текста >>
Меланхоличният
темперамент
не трябва, следователно, да отбягва болките и мъките в живота, а тъкмо да ги намира, да ги съпреживява, за да бъде отклонена болката му към подходящите обекти и събития.
Ако човек забележи, че неговата меланхолия може да пpepaжданe в едностранчивост, трябва да опита направо да си създаде основателни външни препятствия и да иска да прозре тези основателни външни препятствия в тяхната цялост, така че да отклони болката и склонността към външните обекти. Това може да направи разумът.
Меланхоличният темперамент не трябва, следователно, да отбягва болките и мъките в живота, а тъкмо да ги намира, да ги съпреживява, за да бъде отклонена болката му към подходящите обекти и събития.
към текста >>
Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са
темперамент
ите - става истинско житейско изкуство.
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота.
Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите - става истинско житейско изкуство.
По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност. От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия живот. Духовният човек знае, че за всяко нещо може да се приведат аргументи „за" или „против", че на всяко нещо може да се възрази. Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
към текста >>
40.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
То става носител на навици, на трайните склонности,
темперамент
а и паметта.
Неговото астрално тяло изразява само такива копнежи, желания и страсти, които биват провокирани от външната природа. Чрез произлизащия оттук стремеж на човека към по-висше развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела. Така астралното тяло се превръща в носител на пречистени желания и нежелания, съвършени стремежи и копнежи. Етерното или жизнено тяло също се променя.
То става носител на навици, на трайните склонности, темперамента и паметта.
Човек, чиито Аз все още не въздействувал върху жизненото му тяло, няма спомени за своите преживявания. Той изживява всичко така, както природата му налага.
към текста >>
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на
темперамент
а и характера, за подобряване или влошаване на паметта.
Може да се достигне обаче и до едно по-висше и по-съкровено въздействие върху собствената същност. Това се случва, когато не само астралното тяло бъде обогатено, но и етерното бъде преструктурирано.
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или влошаване на паметта.
Ученето засяга астралното тяло; последните промени пък се отнасят до етерното или жизнено тяло. Така че не е неточно, ако промените в астралното тяло се сравнят с хода на минутната стрелка, а промените на етерното тяло - със стрелката показваща часовете.
към текста >>
окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците,
темперамент
а, характера, паметта и т.н.
Когато човек пристъпи т. нар.
окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците, темперамента, характера, паметта и т.н.
Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-Живот (според източната мъдрост: „Буди")
към текста >>
развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта,
темперамент
а.
Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ.
развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента.
Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни.
към текста >>
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на
темперамент
а, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет.
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност.
към текста >>
Обикновено такъв човек си измисля сравненията по
умствен
път.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот. Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление.
Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път.
Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено. За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея.
към текста >>
41.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Презирането и, отвръщането от истината, която се влива в човека от феномена на живота и света, или от красотата, която ги изпълва и задачите, които те възлагат пред човешката воля: Тази
умствен
а нагласа може само да произведе една карикатура на духовна истина.
В едно антропософско изложение неминуемо ще настъпи объркване, ако душата се отклони от любовта към природата. Истинската отправна точка на антропософските мисли не може да е залегнала в омаловажаване на това, което природата разкрива на човека.
Презирането и, отвръщането от истината, която се влива в човека от феномена на живота и света, или от красотата, която ги изпълва и задачите, които те възлагат пред човешката воля: Тази умствена нагласа може само да произведе една карикатура на духовна истина.
към текста >>
42.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В известно отношение това са общи идеи, към които човешката
умствен
а способност може да добие едно познавателно отношение.
Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството.
В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение.
В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори.
към текста >>
43.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за
умствен
о изживяване, за
умствен
осъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената.
Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност.
Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената.
Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето. Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
към текста >>
44.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От този пример можем да разберем, че това, което можем да наречем
умствен
о, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството.
От този пример можем да разберем, че това, което можем да наречем умствено, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството.
Ако хората действително разгледат някога мислително нещо подобно, те ще започнат да считат, че съзнанието на човечеството е претърпяло промени: че по-рано хората са притежавали известно ясновидство и че начинът на мислене чрез интелекта не се е родил много отдавна, а този начин можа да се роди благодарение на съвършено определени исторически необходимости едва през времето на 15-то, 16-то, 17-то столетия. А духове като Галилей и Джордано Бруно представляват първите хора, които дават тон за това, което трябваше да дойде. От тук и тяхното силно противопоставяне на аристотелиците, а именно против онези, които първо тълкуваха погрешно Аристотеля, който би могъл да бъде считан като израз на една древна наука, и след това прилагат този криво изтълкуван Аристотел към природата. С това ние охарактеризирахме същевременно и положението, което Галилей заема в света.
към текста >>
45.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и
темперамент
, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
към текста >>
46.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите,
темперамент
а на отделните народи.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия.
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи.
От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
към текста >>
Но тогава може да се яви случаят, щото този или онзи народ да запази по-нататък съответната особеност, това, което лежи в неговия
темперамент
, в неговите заложби.
Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ. Може така да се каже да е минал часът за една такава съответна мисия на един народ. Това, което се е съдържало като зародиш в нея, е дало своите плодове, проявило се е.
Но тогава може да се яви случаят, щото този или онзи народ да запази по-нататък съответната особеност, това, което лежи в неговия темперамент, в неговите заложби.
Тогава така да се каже един народ прескача момента, когато на мястото на старата мисия трябва да се яви една нова, продължава да живее по-нататък със своята особеност в по-късно време, през което обективният ход на развитието на човечеството е поставил нещо ново на нейно място.
към текста >>
Това, което трябваше да дойде по-нататък, беше заложено наистина като зародиш в египетската култура, но египетския народ като такъв запазваше своя
темперамент
, своята особеност, не беше в състояние да даде от себе си форма на новата мисия.
Нещо подобно можем да наблюдаваме особено при египтяните, с чиято особеност се запознахме в сказката върху Хермес. Египтяните имаха една висока мисия в общото развитие на човечеството. Но тази мисия беше създала вече всичко, което се криеше като заложби в нея, беше го изявила.
Това, което трябваше да дойде по-нататък, беше заложено наистина като зародиш в египетската култура, но египетския народ като такъв запазваше своя темперамент, своята особеност, не беше в състояние да даде от себе си форма на новата мисия.
Ето защо ръководството и направляването на човечеството трябваше да премине върху един друг елемент на човечеството. Това трябваше наистина да израсне от египетския елемент, но то трябваше все пак да бъде нещо различно. Така ние виждаме като един вид изменение на посоката в общия смисъл на развитието на човечеството. За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа.
към текста >>
Това той можа да стори благодарение на факта, че на особената кръвна заложба и на особения
темперамент
на неговия народ беше дадено да прояви особен интерес към тази душевна сила, към тази душевна способност, която в нейните действия стига чак до нас.
Когато вземем предвид това, ние сме доведени пред факта, че със своята душа Мойсей стоеше пред общия аспект на седемте човешки душевни сили, но че той имаше предимно задачата да внедри като един импулс на човешкото развитие само една единствена от тях.
Това той можа да стори благодарение на факта, че на особената кръвна заложба и на особения темперамент на неговия народ беше дадено да прояви особен интерес към тази душевна сила, към тази душевна способност, която в нейните действия стига чак до нас.
Това беше душевната способност, която включва другите, действуващи по-рано отделно душевни сили, и един единен вътрешен душевен живот, в един живот на Аза. Ето защо се разказва: Мойсей се ожени за една от дъщерите на Йетро. А това значи: в неговата душа прояви особено силно своето действие една от душевните сили, прояви се така в нейното действие, че под неговия импулс стана една душевна сила, която даваше тон продължително време в развитието на човечеството, душевна сила, която обхваща другите в една единна азова-душа.
към текста >>
Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи
темперамент
, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал.
Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях.
към текста >>
Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното
умствен
о съзнание.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то?
Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание.
В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията.
към текста >>
47.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на
умствен
ия живот на петата коренна раса.
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива. Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката.
Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса.
То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън.
към текста >>
48.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Аурата на човека с меланхоличен
темперамент
, например, е със син отенък.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат.
Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък.
Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
49.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер,
темперамент
и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации.
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Народностен
темперамент
и народностен характер.
"Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план.
Народностен темперамент и народностен характер.
Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/. Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
51.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и
умствен
ата сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
към текста >>
52.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху
умствен
ото поле и напредва до 60-та, 70-та степен.
И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен.
След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та, 70-та степен.
Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.
към текста >>
53.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Всеки от тези кръгове започва така, че планетата формира себе си като една изключително фина субстанция, като
умствен
а субстанция.
Вие знаете, че нашата земна еволюция космологично беше предшествана от лунната еволюция./*2/ Един още по-далечен предшественик на нашата Земя беше Слънцето. Още по-рано беше Сатурн. Човекът е изминал тези три еволюционни стадии: Сатурн, Слънце и Луна.[1] Нашата Земя вече е преминала през три цикли, в които сатурновото развитие бе повторено в първия кръг[2] слънчевото развитие във втория кръг и лунното развитие през третия кръг.
Всеки от тези кръгове започва така, че планетата формира себе си като една изключително фина субстанция, като умствена субстанция.
Земята е присъствала като такава субстанция, когато започва своя четвърти кръг, това е съвременният цикъл. Тя най напред повтаря трите предишни кръга: Сатурновия цикъл в арупа, слънчевия цикъл в рупа и лунния цикъл или кръг в астралността.
към текста >>
54.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като
темперамент
.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят.
Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент.
Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
към текста >>
Темперамент
ът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент.
Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване.
Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
към текста >>
С това се обяснява националният
темперамент
, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията.
С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията.
към текста >>
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до
умствен
ото поле /девакан/.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния
темперамент
.
В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл.
Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.
към текста >>
Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или
умствен
о, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите.
С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ.
Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите.
Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене. Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
към текста >>
55.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Аурата на човека с меланхоличен
темперамент
, например, е със син отенък.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат.
Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък.
Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
56.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер,
темперамент
и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили “Дух-Живот”, който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации.
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
57.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Постоянни качества,
темперамент
и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло.
Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер. Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
към текста >>
58.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди всичко то е носител на паметта и
темперамент
а, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека.
От материалистическа гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото осезаемо тяло, заемащо пространство. Това етерно тяло е носител на навиците на човека.
Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека.
Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло.
към текста >>
Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид
темперамент
а и първоначалните заложби на характера.
Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото осезаемо тяло, заемащо пространство. Това етерно тяло е носител на навиците на човека. Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека.
Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера.
Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло.
към текста >>
Знаете, че може много да се учи, но с това първоначалният характер и
темперамент
на човека не се променя особено много.
Трябва да имаме предвид едно от всичките други неща, един факт от живота, който е много важен. Когато поглеждате назад към изминалия си живот и се пренесете до детството си, ще кажете, че сте научили много неща. Имало е време, когато не сте можели да четете и пишете и не сте познавали нищо от историческите събития, процесите в света, литературата и много други неща. Сега знаете всичко това, то е станало собственост на душата ви. Познато ви е още нещо.
Знаете, че може много да се учи, но с това първоначалният характер и темперамент на човека не се променя особено много.
Има хора, които учат невероятно много в течение на живота си, изпълват душата си с всевъзможни знания и въпреки това трябва да си кажат: Някога бях избухлив, днес съм също такъв. Или: От край време си бях флегматик и съм си останал такъв. Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби.
към текста >>
Преобразуването на характера и
темперамент
а става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка.
Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразуването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата.
Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка.
Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло.
към текста >>
Но което принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с
темперамент
а, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Следователно което в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло.
Но което принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
към текста >>
Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и
темперамент
а в предишен живот.
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот.
Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
към текста >>
Който е имал добри свойства на характера, порядъчен
темперамент
, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение. Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг.
Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
към текста >>
Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху
темперамент
а и характера.
Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера.
Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела.
към текста >>
59.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен
темперамент
, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество.
Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят. Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи. Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях. Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това. Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка.
Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество.
към текста >>
60.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако е преобразил
темперамент
а, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо силите на света, която хармонизира човека.
Ако е преобразил темперамента, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо силите на света, която хармонизира човека.
Това ще бъде възможно в съвсем не така далечно бъдеще. Духовнонаучният светоглед трябва да даде преди всичко определени принципи и някои от тях трябва да бъдат включени в тези общи съждения. Който иска, може да придобие много от тях. При това трябва да се вземат под внимание четири момента. Първият е, че съществува определена връзка между това, което се нарича храносмилане, и мисловната дейност.
към текста >>
61.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Етерното тяло е носителят на
темперамент
а, също на мислите, представите, които се запазват в душата.
Първо имаме физическото тяло. В основата му като първообраз стои етерното тяло. В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло.
Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата.
Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло. Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта. Третата част на човешката същност е астралното тяло, носителят на силните желания и страсти, които изплуват в човека чрез неговите потребности. Не съществува рязка граница между етерното и астралното тяло. Четвъртата част от човешката същност е азът.
към текста >>
62.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но сравните ли това с вашия
темперамент
сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи. От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си.
Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст.
Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло. Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>
Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на
темперамент
а си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи. От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си. Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло.
Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало.
Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло. Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>
Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на
темперамент
а, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло.
От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си. Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало.
Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло.
Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици,
темперамент
и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си.
Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н. Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти. Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност. Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>
Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и
темперамент
и.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си. Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н.
Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти.
Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност. Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>
63.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако първоначалният период има ужасно лоши, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите,
темперамент
ите и характеровите свойства на хората.
Така е. Дадена епоха действа и е съвсем различно настроена от друга епоха.
Ако първоначалният период има ужасно лоши, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите, темпераментите и характеровите свойства на хората.
Дори съвестта е огледало на тайнствени влияния, упражнявани върху хората. Който е искал да изучи съвестта, темперамента, душевната нагласа и склонностите на средноевропейското население, или изобщо на европейското население през 12-ти, 13-ти и 14-ти век, би трябвало, ако е искал да го направи по окултен начин, да проследи тази нагласа назад до строителния стил, вида на художествените картини и това, което е заобикаляло душите като други културни явления. Съвсем другояче е можела да се настрои една душа, която е минавала по улиците, където всичко вляво и вдясно е стояло в отношения с душата, отколкото днес, когато човек минава през пазара и вижда съвсем други неща около себе си. Не бива да се пренебрегва това, което лежи по-дълбоко от съзнанието, именно защото импулсите, свързани с големите епохи на развитието на човечеството, имат дълбоко влияние.
към текста >>
Който е искал да изучи съвестта,
темперамент
а, душевната нагласа и склонностите на средноевропейското население, или изобщо на европейското население през 12-ти, 13-ти и 14-ти век, би трябвало, ако е искал да го направи по окултен начин, да проследи тази нагласа назад до строителния стил, вида на художествените картини и това, което е заобикаляло душите като други културни явления.
Така е. Дадена епоха действа и е съвсем различно настроена от друга епоха. Ако първоначалният период има ужасно лоши, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите, темпераментите и характеровите свойства на хората. Дори съвестта е огледало на тайнствени влияния, упражнявани върху хората.
Който е искал да изучи съвестта, темперамента, душевната нагласа и склонностите на средноевропейското население, или изобщо на европейското население през 12-ти, 13-ти и 14-ти век, би трябвало, ако е искал да го направи по окултен начин, да проследи тази нагласа назад до строителния стил, вида на художествените картини и това, което е заобикаляло душите като други културни явления.
Съвсем другояче е можела да се настрои една душа, която е минавала по улиците, където всичко вляво и вдясно е стояло в отношения с душата, отколкото днес, когато човек минава през пазара и вижда съвсем други неща около себе си. Не бива да се пренебрегва това, което лежи по-дълбоко от съзнанието, именно защото импулсите, свързани с големите епохи на развитието на човечеството, имат дълбоко влияние.
към текста >>
Окултното обучение започва там, където се учим да работим върху етерното или жизненото тяло, където човекът е в състояние да преобрази
темперамент
а, склонностите и навиците си чрез указанията, които му дава окултният учител, където човекът става друг човек.
Всичко, което действа само върху астралното тяло, е подготовка към същинското езотерично обучение, към същинското окултно обучение.
Окултното обучение започва там, където се учим да работим върху етерното или жизненото тяло, където човекът е в състояние да преобрази темперамента, склонностите и навиците си чрез указанията, които му дава окултният учител, където човекът става друг човек.
към текста >>
64.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на
темперамент
а, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят.
Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго.
към текста >>
65.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Темперамент
ът, характерът е зависим от състава на тази лимфа.
Това са съществата, които ясновидецът среща, когато проникне до Луната и Марс. Той опознава техните действия от състава на лимфата и от това дали тя тече по-бързо или по-бавно. Защото при всяко душевно изживяване тази лимфа изразява друг вид от своята същност.
Темпераментът, характерът е зависим от състава на тази лимфа.
И само този може да познае какво наистина става в духовната същност на лимфата в човека, който се запознае с тези същества на Марс и Луната.
към текста >>
66.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Аз обикновено сравнявам промените ставащи в
темперамент
а на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника.
Развивайки се по-нататък, човекът придобива способността да роботи, изхождайки от своя "Аз", не само над своето астрално тяло, но и над етерното. Да се разберем, в какво се състои разликата между работата на астралното тяло и над етерното тяло. Ако си спомните, какви са били познанията ви на 8 години, и ги сравните с това, което сте научили досега, то се получава много голям сбор от знания. Този получен сбор от знания и представи карат човека да не следва сляпо своите чувства и страсти. Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си.
Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника.
Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка. Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент. Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание. Това е източникът на вътрешните окултни сили.
към текста >>
Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя
темперамент
.
Този получен сбор от знания и представи карат човека да не следва сляпо своите чувства и страсти. Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си. Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника. Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка.
Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент.
Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание. Това е източникът на вътрешните окултни сили. Това означава, че "Азът" работи не само над астралното тяло, но и над етерното.
към текста >>
Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният
темперамент
се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание.
Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си. Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника. Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка. Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент.
Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание.
Това е източникът на вътрешните окултни сили. Това означава, че "Азът" работи не само над астралното тяло, но и над етерното.
към текста >>
67.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
преди да продължим нататък, ще отговорим на един въпрос, който може да бъде важен за някой, обръщайки своя
умствен
поглед нагоре към висините, към Девакан: как стоят нещата със съвместния живот на хората между смърт и ново раждане?
В нашето разглеждане достигнахме до момента, в който човекът спускайки се от духовния свят, чувстват себе си облечени в етерно тяло и благодарение на това за миг е способен да види предварително целият живот, който го чака на Земята. Ние видяхме, какви състояния и аномалии може да предизвика това в човека.
преди да продължим нататък, ще отговорим на един въпрос, който може да бъде важен за някой, обръщайки своя умствен поглед нагоре към висините, към Девакан: как стоят нещата със съвместния живот на хората между смърт и ново раждане?
към текста >>
68.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичките наклонности на човека, неговия
темперамент
и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция. Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки.
към текста >>
Човек с жизнерадостен
темперамент
е източник, център на определени процеси в Девакан.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан.
Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция. Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки. Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
към текста >>
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя
темперамент
и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло.
Сега ние можем да разберем, по какъв начин човекът, спускайки се в ново въплъщение, създава отново и присъединява към себе си своето астрално тяло. Всичко, което той е мислил, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят. От всичко това, тук са останали много следи. Ако в онова, което е мислил човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло.
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло.
Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан. При ново влизане във физическо тяло този факт оказва влияние насилите, оставени от самия човек; това заставя човека да отиде разбира се, под ръководството на висши същества там, където той ще може да изживее във физическия свят следствието от своите постъпки.
към текста >>
Този, който е изпитал много радост, ще има
темперамент
склонен към радост.
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите. Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области. Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека. Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности.
Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост.
Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро. В него ще има също така и добре развита съвест и той ще бъде човек с висок морал.
към текста >>
69.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
С нарастващата
умствен
а култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план.
Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови. Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес.
С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план.
Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>
Колкото повече трябваше да вкусва от
умствен
ия живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината.
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
към текста >>
70.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби,
темперамент
и и т.н.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата. Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха.
И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н.
Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите. Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес. Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>
71.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това, което виждаме навън в животните и растенията, не е нищо друго, освен
темперамент
и, страсти, определени качества на човека, които той трябваше да отхвърли от себе си.
Ако бихме могли да отправим поглед към първоначалната Земя, когато Слънцето все още беше свързано с нея, там ние бихме открили един човек, при когото всички субстанции от физическия свят свободно влизаха в него и излизаха от него. Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко. После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като животинско царство. Ако човекът би го взел със себе си, той изобщо не би могъл да се развива по-нататък. Той трябваше да отхвърли от себе си животинското царство, а по-късно и растенията.
Това, което виждаме навън в животните и растенията, не е нищо друго, освен темпераменти, страсти, определени качества на човека, които той трябваше да отхвърли от себе си.
И когато после човекът започна да изгражда своите кости, той отхвърли от себе си минералния свят. След известно време човекът можеше да се обърне към своето обкръжение и да каже: По-рано аз можех да ви понасям;, по-рано вие свободно влизахте и излизахте от мен, както сега прави това въздухът. Докато живеех в течната Земя, там аз можех да ви понасям, можех да ви преработвам. Но сега сте навън, аз не мога повече да ви понасям, не мога повече да ви преработвам. И когато кожата обгърна човека отвсякъде, когато той се обособи като определено същество, в същата степен той вече различаваше и природните царства около себе си.
към текста >>
72.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен
темперамент
, убива царския син.
И тук, както и оракулът за Оедип, древното наследство на ясновидството се изразява чрез едно съновидение. Под впечатлението на съновидението, предадено от тази мъдрост, майката занася детето, което родила, на остров Кариот и го изоставя там. Детето било намерено и прибрано от царя и царицата на една съседна страна, защото те нямали дете.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син.
Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
към текста >>
73.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или
темперамент
а си, никога няма да стигне до обективната истина.
Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“. В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености. И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни. Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно. Това трябва да се приеме съвсем сериозно.
Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина.
към текста >>
Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен
темперамент
, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума.
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2]. Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност. Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед.
Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума.
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос. Въпросът „как се отнася Христос към Изтока? “ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното. Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение. Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение.
към текста >>
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя
темперамент
или западното си възпитание клоним към Христос.
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2]. Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност. Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума.
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос.
Въпросът „как се отнася Христос към Изтока? “ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното. Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение. Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение.
към текста >>
74.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които
умствен
ото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
75.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес следователно, за да можем ясно да се разбираме по отношение на онова, което следва, ще извикаме пред
умствен
ите ни очи, колкото е възможно по-отчетливо, природата на нашите души през епохата да речем така че да боравим с нещо от значение след Атлантската катастрофа, когато те са били въплътени в тела, които са били възможни на земята само през първата Индуска цивилизация.
Напротив, условията върху нашата земя са се променили основно, а и душевните условия на човешките същества също са се променили до голяма степен. Душите на лицата, които седите тук, са били въплътени през всеки от тези древни периоди в тела, които са били в унисон с различните епохи и те са абсорбирали онова, което е могло да бъде абсорбирало през онези периоди на земната еволюция. При всяко следващо въплъщение следователно душата е развивала нови способности. Нашите души са били напълно други от това, което са днес може би не така подчертано различни по време на Гръко-Латинския период, но през стария Персийски период те са се много различавали от това, което са днес, а още повече от това, което са били в Древния Индуски период. През онези древни периоди нашите души са били надарени със съвсем по-различни способности и са живеели в съвсем различни условия.
Днес следователно, за да можем ясно да се разбираме по отношение на онова, което следва, ще извикаме пред умствените ни очи, колкото е възможно по-отчетливо, природата на нашите души през епохата да речем така че да боравим с нещо от значение след Атлантската катастрофа, когато те са били въплътени в тела, които са били възможни на земята само през първата Индуска цивилизация.
към текста >>
76.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата
умствен
ост, която складирваше само в сетивния свят.
При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива.
Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят.
В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>
77.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
При едното имаме само създаване на
умствен
а картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на
умствен
а картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята.
Казваме, че е вдаден в наблюдаване на външното си обкръжение. Друго е следното положение: човек върви по улицата и някой го обижда. Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела.
При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята.
Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение. Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на
умствен
и картини, мисленето и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
Ние можем да навлезем по-дълбоко в тези неща и тогава идваме в сфери, в които можем да разберем нашите постъпки, само като призовем на помощ достиженията на езотеричното изследване. Тук ни среща друга поляризация тази на спане и будно състояние. От азбучните понятия на Антропософията знаем, че в будно състояние четирите съставки на човешкото същество физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз са органически и активно преплетени и че при спане физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът се изливат в обширния свят, граничащ пряко с физическото ни съществувание. Към тези факти може да се подходи също от различни гледни точки.
Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини, мисленето и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
към текста >>
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на
умствен
и картини.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот.
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
към текста >>
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и
умствен
и картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята.
към текста >>
Когато спите, вие не мислите, не си създавате
умствен
и картини.
Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня.
Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини.
Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал.
към текста >>
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на
умствен
и картини и импулсите на волята.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята.
И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>
Не чуваме ли често да се казва: "О,
умствен
ите картини и мислите са само
умствен
и картини и мисли!
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове.
Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли!
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите.
към текста >>
Човешкото мислене е сянка-образ на
умствен
и картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите.
Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>
Така както преди начертах линии между
умствен
ите картини и астралния свят, така сега по отношение на чувствата мога да начертая нагоре към Девакан или небесния свят.
Първите се предизвикват от добри, от доброжелателни постъпки; антипатията се поражда от лоши, от зложелателни постъпки. Тук имаме нещо повече и различно отколкото формиране само на мисловни картини. Ние си съставяме понятия за нещата независимо от друг фактор. Обаче нашата душа изпитва симпатия или антипатия само по отношение на това, което е красиво и добро, или на това, което е грозно и лошо. Така, както всичко у човека, дадено под формата на мисли, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към сферата на нисшия Девакан.
Така както преди начертах линии между умствените картини и астралния свят, така сега по отношение на чувствата мога да начертая нагоре към Девакан или небесния свят.
Процесите в Небесния Свят Девакана се проектират главно в нашия гръден кош като чувства на симпатия или антипатия за това, което е красиво или грозно, за това, което е добро или зло. Така че в нашите опитности за морално-естетичния свят ние носим в нашата душа сенки-отражения на Небесния свят или Нисшия Девакан.
към текста >>
78.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Простете ми, мили приятели, Аз не чета това, за да предизвикам у вас някоя особено възвишена
умствен
а картина, който да съответствуват с тези, измити изречения, а по-скоро за да ви покажа един символ на нашето време.
Простете ми, мили приятели, Аз не чета това, за да предизвикам у вас някоя особено възвишена умствена картина, който да съответствуват с тези, измити изречения, а по-скоро за да ви покажа един символ на нашето време.
"Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата". Наистина твърде трудно е човек да се оправи сред всички тези измити понятия, но все пак не е ли вярно, че като символ на нашето съвремие това е доста особено? По-нататък той казва: " В тази космична набожност не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
към текста >>
79.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трябва най-напред да се изясни, че преди всичко необходимо е за живота между смърт и ново раждане да се говори в известен смисъл образно, в образи, взети от физическия сетивен живот на земята и от
умствен
и картини, които ние придобиваме в този физически живот на земята.
Трябва най-напред да се изясни, че преди всичко необходимо е за живота между смърт и ново раждане да се говори в известен смисъл образно, в образи, взети от физическия сетивен живот на земята и от умствени картини, които ние придобиваме в този физически живот на земята.
Животът в сферата на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с голяма трудност чрез земни понятия и умствени картини. Така че човек трябва следователно да се опита да подходи към този живот от различни страни.
към текста >>
Животът в сферата на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с голяма трудност чрез земни понятия и
умствен
и картини.
Трябва най-напред да се изясни, че преди всичко необходимо е за живота между смърт и ново раждане да се говори в известен смисъл образно, в образи, взети от физическия сетивен живот на земята и от умствени картини, които ние придобиваме в този физически живот на земята.
Животът в сферата на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с голяма трудност чрез земни понятия и умствени картини.
Така че човек трябва следователно да се опита да подходи към този живот от различни страни.
към текста >>
Помислете само колко много ние имаме като земни човешки същества чрез
умствен
ите картини, които ни идват от минералната и растителната област.
Бих желал да кажа, че един такъв опит бе направен преди започването на тази световна катастрофа във Виенския лекторкски цикъл, през който аз говорих за живота между смърт и ново раждане по отношение на вътрешните енергии на душата. Днес бих желал да ви обърна внимание преди всичко на една област, която в известно отношение е и трябва да бъде първостепенно занимание на човешкото същество през неговия земен живот. Това трябва да бъде една първостепенна грижа, че точно тази област е затворена за опитност на души, които са преминали през портата на смъртта.
Помислете само колко много ние имаме като земни човешки същества чрез умствените картини, които ни идват от минералната и растителната област.
Към тези умствени картини трябва да бъдат прибавени всички впечатления и умствени картини, които идват до нас и от небесното пространство: звездното небе над нас, слънцето, луната. Тъй като те ни дават възможност през нашия земен живот да имаме физически, образи като възприятия, те принадлежат точно на онова, което аз наричам минерална природа. Тази минерална природа и съществено казвам съществено растителната природа като природа са изключени от онова, което душите ще възприемат между смърт и ново раждане.
към текста >>
Към тези
умствен
и картини трябва да бъдат прибавени всички впечатления и
умствен
и картини, които идват до нас и от небесното пространство: звездното небе над нас, слънцето, луната.
Бих желал да кажа, че един такъв опит бе направен преди започването на тази световна катастрофа във Виенския лекторкски цикъл, през който аз говорих за живота между смърт и ново раждане по отношение на вътрешните енергии на душата. Днес бих желал да ви обърна внимание преди всичко на една област, която в известно отношение е и трябва да бъде първостепенно занимание на човешкото същество през неговия земен живот. Това трябва да бъде една първостепенна грижа, че точно тази област е затворена за опитност на души, които са преминали през портата на смъртта. Помислете само колко много ние имаме като земни човешки същества чрез умствените картини, които ни идват от минералната и растителната област.
Към тези умствени картини трябва да бъдат прибавени всички впечатления и умствени картини, които идват до нас и от небесното пространство: звездното небе над нас, слънцето, луната.
Тъй като те ни дават възможност през нашия земен живот да имаме физически, образи като възприятия, те принадлежат точно на онова, което аз наричам минерална природа. Тази минерална природа и съществено казвам съществено растителната природа като природа са изключени от онова, което душите ще възприемат между смърт и ново раждане.
към текста >>
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и
умствен
ите картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
към текста >>
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което
умствен
ите картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси.
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на
умствен
и картини.
Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси. Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини.
Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива
умствен
и картини.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане.
Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини.
Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите. Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него.
към текста >>
Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите
умствен
и картини.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане. Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля.
Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини.
Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите. Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него. Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
Във вчерашната публична лекция аз дори отидох до там, да обърна вниманието на това, как едно лице, ако пропусне да придобие духовно-
умствен
и картини през своя земен живот, се обвързва към този земен живот; в известен смисъл той не може да избяга от него и следователно става източник на смущения.
Във вчерашната публична лекция аз дори отидох до там, да обърна вниманието на това, как едно лице, ако пропусне да придобие духовно-умствени картини през своя земен живот, се обвързва към този земен живот; в известен смисъл той не може да избяга от него и следователно става източник на смущения.
Много от разрушителните енергии, работещи в земната сфера идват от тези мъртви индивиди, затворени в нея.
към текста >>
За индивиди, които не са абсорбирали духовни
умствен
и картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа.
Би трябвало да съжаляваме такива човешки души вместо да ги съдим критически. Защото не е особено лесно да трябва да останеш след смърт вътре в една област, която фактически не е подходяща за мъртвите. Областите в този случай са минералната и растителната област, фактически онази минерална област, която животните носят вътре у себе си, която самият човек носи вътре в себе си. Тези същества са проникнати от минералната област.
За индивиди, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа.
Аз едва ли бих могъл да опиша това, защото няма в езика думи за него. Човек може да се приближи бавно и постепенно до онова, което фактически лежи в основата, защото приближаването първоначално е твърде ужасяващо.
към текста >>
Те се приближават близо до този живот с известно учудване и страх обаче и отново се връщат в растителната и минералната област, защото
умствен
ите картини, които те са си създали имат известно значение само в минералната област, в областта на мъртвите предмети, областта на физическите механизми.
Не бива да си представяме, че такива мъртви души са за постоянно изпъдени от живота, който описах по-рано.
Те се приближават близо до този живот с известно учудване и страх обаче и отново се връщат в растителната и минералната област, защото умствените картини, които те са си създали имат известно значение само в минералната област, в областта на мъртвите предмети, областта на физическите механизми.
към текста >>
Считам, че главна задача днес е чрез такива
умствен
и картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция.
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция.
Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи. Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха. За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция.
към текста >>
Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива
умствен
и картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи.
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция.
Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи.
Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха. За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция. Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите.
към текста >>
За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни
умствен
и картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови
умствен
и картини.
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция. Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи. Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха.
За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини.
Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция. Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите. Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите. Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
Не трябва само да си изгражда
умствен
и картини за Христос и Неговата дейност, а би трябвало да е в състояние по някакъв начин да открие областта на Христос вътре в земната област.
Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност. През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания. Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено. Твърде често, се случва така. Не, човек не трябва да се приближава до тези неща напълно само конкретно.
Не трябва само да си изгражда умствени картини за Христос и Неговата дейност, а би трябвало да е в състояние по някакъв начин да открие областта на Христос вътре в земната област.
Христос слезе в земната област и човек трябва да е в състояние да открие Неговото владение.
към текста >>
80.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Като резултат на развитието на неговия
умствен
живот през последните столетия, днешният човек е станал неспособен да изпита силните, непреодолими изживявания, които най-добрите представители на първоначалните обитатели на Средна, Северна и Западна Европа бяха способни да понесат.
Такива чувства трудно могат да бъдат изпитани с такава сила от днешния човек.
Като резултат на развитието на неговия умствен живот през последните столетия, днешният човек е станал неспособен да изпита силните, непреодолими изживявания, които най-добрите представители на първоначалните обитатели на Средна, Северна и Западна Европа бяха способни да понесат.
към текста >>
Умствен
ият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен.
Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>
Понятията и
умствен
ите изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си!
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност. Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие. Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес?
Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си!
Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса. И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
81.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални,
умствен
и или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Така ние се развиваме от етап на етап, но има определена граница на това развитие. Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен. Несъмнено, всеки с познание за живота осъзнава, че е възможно дори физическото тяло да бъде преобразено до определена степен. Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили, сравнявайки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид. Но това външно развитие е много ограничено, защото всяка сутрин ние сме изправени пред същите, в основата си, физически и етерни тела, притежавайки същите вродени способности както при раждането.
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го. Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло.
към текста >>
Докато го усещаме само като
умствен
процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине.
Вече говорили за необходимостта от чувството на благодарност и от чувството на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет. Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми.
Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине.
В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни.
към текста >>
82.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Изучавайки собственото си същество с обикновено, нормално човешко съзнание и не с ясновидство, ние намираме определени качества, които принадлежат частично на нашата душа и частично на външното ни устройство; това са чертите на нашия
темперамент
.
Казаното в миналата лекция може да бъде не повече от схема; разбира се, за тези светове би било възможно да говорим не само часове, а много месеци; докато всичко възможно тук е да изясним идеите си за тях колкото можем по-добре. Сега ще бъде споменат един друг момент, а именно, че когато човек се издига по описания вчера начин в Елементарния Свят, където има истинско възприятие за обикновено наричаното "Елементи" земя, вода, въздух и огън той също разбира, че неговата собствена вещественост включително висшите членове е изградена от този Елементарен Свят. Той също добива познание за нещо друго, а именно, че вътрешните и външните страни на Елементарния Свят се различават донякъде една от друга.
Изучавайки собственото си същество с обикновено, нормално човешко съзнание и не с ясновидство, ние намираме определени качества, които принадлежат частично на нашата душа и частично на външното ни устройство; това са чертите на нашия темперамент.
Ние ги класифицираме като меланхолични, флегматични, сангвинични и холерични.
към текста >>
Наистина е странно, но в Елементарния Свят съществува тайнствено отношение между по-горе споменатите четири елемента и четирите
темперамент
а, между меланхоличния
темперамент
и елемента на "земята", между флегматичния
темперамент
и елемента на "водата", между сангвиничния
темперамент
и елемента на "въздуха", и между холеричния
темперамент
и елемента на "огъня".
Наистина е странно, но в Елементарния Свят съществува тайнствено отношение между по-горе споменатите четири елемента и четирите темперамента, между меланхоличния темперамент и елемента на "земята", между флегматичния темперамент и елемента на "водата", между сангвиничния темперамент и елемента на "въздуха", и между холеричния темперамент и елемента на "огъня".
Това взаимоотношение се изразява във факта, че холеричният човек има по-силна склонност да се смесва със същества, живеещи в огъня на Елементарния Свят, отколкото с другите; сангвиничният човек е по-склонен да се слива със съществата, живеещи в елемента на "въздуха"; флегматичният човек със съществата, живеещи в елемента на "водата"; и меланхоличният човек със съществата, живеещи в елемента на "земята". Така в опитностите на Елементарния Свят играят роля различни фактори. Това ни помага да осъзнаем, че различни хора може да дадат съвсем различни описания на Елементарния Свят, и не е нужно никой от тях да греши изцяло, що се отнася до неговите собствени опитности.
към текста >>
Всеки, който е компетентен в тези неща знае, че когато човек с меланхоличен
темперамент
описва Елементарния Свят по свой собствен специфичен начин, казвайки че има толкова много което го отблъсква, това е съвсем естествено; тъй като неговият
темперамент
има скрито родство с всичко земно в Елементарния Свят и той пропуска всичко останало.
Всеки, който е компетентен в тези неща знае, че когато човек с меланхоличен темперамент описва Елементарния Свят по свой собствен специфичен начин, казвайки че има толкова много което го отблъсква, това е съвсем естествено; тъй като неговият темперамент има скрито родство с всичко земно в Елементарния Свят и той пропуска всичко останало.
Холеричният човек ще говори за това колко огнено изглежда всичко, защото за него всичко гори в елементален огън. Следователно не е нужно да усещате някакво учудване, ако има значителни разлики в описанията на Елементарния Свят, дадени от хора, притежаващи низша форма на ясновидство, понеже е необходимо много точно себепознание преди да бъде възможно да се опише този свят такъв, какъвто е в действителност. Ако човек знае до каква степен неговият темперамент е холеричен или меланхоличен, той знае защо Елементарният Свят му се разкрива в такава форма, и тогава това себепознание го подтиква да отклони вниманието си от нещата с които, поради своя природен характер, има най-голямо родство.
към текста >>
Ако човек знае до каква степен неговият
темперамент
е холеричен или меланхоличен, той знае защо Елементарният Свят му се разкрива в такава форма, и тогава това себепознание го подтиква да отклони вниманието си от нещата с които, поради своя природен характер, има най-голямо родство.
Всеки, който е компетентен в тези неща знае, че когато човек с меланхоличен темперамент описва Елементарния Свят по свой собствен специфичен начин, казвайки че има толкова много което го отблъсква, това е съвсем естествено; тъй като неговият темперамент има скрито родство с всичко земно в Елементарния Свят и той пропуска всичко останало. Холеричният човек ще говори за това колко огнено изглежда всичко, защото за него всичко гори в елементален огън. Следователно не е нужно да усещате някакво учудване, ако има значителни разлики в описанията на Елементарния Свят, дадени от хора, притежаващи низша форма на ясновидство, понеже е необходимо много точно себепознание преди да бъде възможно да се опише този свят такъв, какъвто е в действителност.
Ако човек знае до каква степен неговият темперамент е холеричен или меланхоличен, той знае защо Елементарният Свят му се разкрива в такава форма, и тогава това себепознание го подтиква да отклони вниманието си от нещата с които, поради своя природен характер, има най-голямо родство.
към текста >>
Относително лесно е да добием познание за душевните качества, които сме направили свои собствени, но да проникнем ясно в същината на
темперамент
ите, които работят долу в телесната природа, това е трудно.
Сега за него е възможно да добие представа за онова, наричано в Духовната Наука истинско себепознание. Това себепознание предполага, че ние сме способни, така да се каже, да се измъкнем от себе си и да погледнем на собственото си същество така, както ако то беше някой пълен непознат, а това по никакъв начин не е лесно.
Относително лесно е да добием познание за душевните качества, които сме направили свои собствени, но да проникнем ясно в същината на темпераментите, които работят долу в телесната природа, това е трудно.
В живота повечето хора винаги считат себе си за прави. Това е всеобщо егоистично становище и не е нужно да се критикува твърде строго, понеже то е напълно естествена наклонност в човешките същества. Колко далеч би стигнал човек в обикновения живот, ако нямаше това качество на твърда самоувереност? Но всички качества, принадлежащи на неговия темперамент, го формират.
към текста >>
Но всички качества, принадлежащи на неговия
темперамент
, го формират.
Това себепознание предполага, че ние сме способни, така да се каже, да се измъкнем от себе си и да погледнем на собственото си същество така, както ако то беше някой пълен непознат, а това по никакъв начин не е лесно. Относително лесно е да добием познание за душевните качества, които сме направили свои собствени, но да проникнем ясно в същината на темпераментите, които работят долу в телесната природа, това е трудно. В живота повечето хора винаги считат себе си за прави. Това е всеобщо егоистично становище и не е нужно да се критикува твърде строго, понеже то е напълно естествена наклонност в човешките същества. Колко далеч би стигнал човек в обикновения живот, ако нямаше това качество на твърда самоувереност?
Но всички качества, принадлежащи на неговия темперамент, го формират.
към текста >>
Да се откъснем от един отделен
темперамент
е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно.
Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно.
Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение. Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост. Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост? Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота? "
към текста >>
Холеричният ни
темперамент
, например, се прелива с елемента на огъня.
Ако можем да поставяме на себе си този въпрос отново и отново, докато се опитваме да изобразим как е била породена нашата сегашна личност, за нас става възможно да направим първата крачка напред към измъкването от себето. В противен случай ние оставаме постоянно затворени вътре в себе си. Но в Макрокосмоса не е така лесно да бъдеш извън нещата, както е във физическия свят. Във физическия свят ние стоим например извън един розов храст, поради неговия естествен характер; а в Елементарния Свят се разрастваме в нещата там, отъждествяваме се с тях. Ако сме неспособни да разграничим себе си от нещата, докато всъщност сме в тях, ние никога не можем да разберем условията в този свят.
Холеричният ни темперамент, например, се прелива с елемента на огъня.
И ние вече не можем да направим разлика между онова, което струи от нас към някое същество на Елементарния Свят, и онова, което тече от него към нас, ако не сме се научили на това. Следователно първо трябва да се научим как да бъдем вътре в едно същество и все пак да различаваме собствената си идентичност от него.
към текста >>
Ние ще разберем тази опитност ако отново си припомним, че холеричният
темперамент
е близък с елемента на огъня, сангвиничният с елемента на въздуха, флегматичният с елемента на водата и меланхоличният с елемента на земята.
Всеки, подготвил себе си по такъв начин, има строго определена опитност, когато навлиза в Елементарния Свят.
Ние ще разберем тази опитност ако отново си припомним, че холеричният темперамент е близък с елемента на огъня, сангвиничният с елемента на въздуха, флегматичният с елемента на водата и меланхоличният с елемента на земята.
Когато човек преминава в Елементарния Свят, съществата на този свят се изправят пред него във формата, която съответства на собствения му темперамент. Така холеричните качества се изправят пред него като пламнали в елемента на огъня и т.н. Поради неговата подготовка тогава ще стане ясно, че силата на душата, която вече е развил, триумфира над всички пречки и също е сродна на една сила в Света на Духа. Тази сила е свързана с фигурата която, събрана от всичките четири елемента, се изправя пред него в Света на Духа по такъв начин, че той гледа себе си тихо и спокойно като обективно същество. Резултатът от решението в неговата душа да преодолява всички несъвършенства е, че този несъвършен "двойник" стои пред него, но гледката няма тревожния или разтърсващия ефект, който би имала върху него в противен случай.
към текста >>
Когато човек преминава в Елементарния Свят, съществата на този свят се изправят пред него във формата, която съответства на собствения му
темперамент
.
Всеки, подготвил себе си по такъв начин, има строго определена опитност, когато навлиза в Елементарния Свят. Ние ще разберем тази опитност ако отново си припомним, че холеричният темперамент е близък с елемента на огъня, сангвиничният с елемента на въздуха, флегматичният с елемента на водата и меланхоличният с елемента на земята.
Когато човек преминава в Елементарния Свят, съществата на този свят се изправят пред него във формата, която съответства на собствения му темперамент.
Така холеричните качества се изправят пред него като пламнали в елемента на огъня и т.н. Поради неговата подготовка тогава ще стане ясно, че силата на душата, която вече е развил, триумфира над всички пречки и също е сродна на една сила в Света на Духа. Тази сила е свързана с фигурата която, събрана от всичките четири елемента, се изправя пред него в Света на Духа по такъв начин, че той гледа себе си тихо и спокойно като обективно същество. Резултатът от решението в неговата душа да преодолява всички несъвършенства е, че този несъвършен "двойник" стои пред него, но гледката няма тревожния или разтърсващия ефект, който би имала върху него в противен случай. В ежедневния живот сме защитени от това, тъй като всяка нощ при заспиване ние бихме се изправяли пред това несъвършено същество и бихме били съкрушени от гледката, ако съзнанието не изчезваше.
към текста >>
Ние чухме как собствената ни природа е свързана с Елементарния Свят намерихме също, че нашите
темперамент
и са свързани с онова, което се изправя пред нас в този свят.
Ние чухме как собствената ни природа е свързана с Елементарния Свят намерихме също, че нашите темпераменти са свързани с онова, което се изправя пред нас в този свят.
Но има още нещо друго в Елементарния Свят, с което са свързани други качества на душата освен темпераментите. Вътре в нас го има онова, което е също и извън нас, понеже ние сме били оформени от света, който ни заобикаля.
към текста >>
Но има още нещо друго в Елементарния Свят, с което са свързани други качества на душата освен
темперамент
ите.
Ние чухме как собствената ни природа е свързана с Елементарния Свят намерихме също, че нашите темпераменти са свързани с онова, което се изправя пред нас в този свят.
Но има още нещо друго в Елементарния Свят, с което са свързани други качества на душата освен темпераментите.
Вътре в нас го има онова, което е също и извън нас, понеже ние сме били оформени от света, който ни заобикаля.
към текста >>
От онова, което може да се възприеме във физическия свят (
темперамент
а), ние трябва да преминем напред към Елементарния или Елементален Свят, и тогава да се извисим до Света на Духа.
От онова, което може да се възприеме във физическия свят (темперамента), ние трябва да преминем напред към Елементарния или Елементален Свят, и тогава да се извисим до Света на Духа.
От там отново можем да преминем в още по-висш свят и за това ще говорим накратко. Като човешки същества ние преминаваме от инкарнация към инкарнация. Ако в тази настояща инкарнация сме меланхолици, ние можем да си кажем, че в друга инкарнация дали в миналото или в бъдещето ние може да сме имали или да имаме сангвиничен темперамент. Едностранчивостта на всеки темперамент ще бъде уравновесена в различните инкарнации. Тук ние стигаме до идеята, че ние, като същества, сме в края на краищата нещо повече от това което изглежда, че дори и сега да сме меланхолици, ние сме също и нещо друго.
към текста >>
Ако в тази настояща инкарнация сме меланхолици, ние можем да си кажем, че в друга инкарнация дали в миналото или в бъдещето ние може да сме имали или да имаме сангвиничен
темперамент
.
От онова, което може да се възприеме във физическия свят (темперамента), ние трябва да преминем напред към Елементарния или Елементален Свят, и тогава да се извисим до Света на Духа. От там отново можем да преминем в още по-висш свят и за това ще говорим накратко. Като човешки същества ние преминаваме от инкарнация към инкарнация.
Ако в тази настояща инкарнация сме меланхолици, ние можем да си кажем, че в друга инкарнация дали в миналото или в бъдещето ние може да сме имали или да имаме сангвиничен темперамент.
Едностранчивостта на всеки темперамент ще бъде уравновесена в различните инкарнации. Тук ние стигаме до идеята, че ние, като същества, сме в края на краищата нещо повече от това което изглежда, че дори и сега да сме меланхолици, ние сме също и нещо друго. Като същото същество ние може да сме били холерици в предишен живот и може да станем сангвиници в следващия. Цялото ни същество не се състои от особени темпераментни черти. Има също и нещо друго.
към текста >>
Едностранчивостта на всеки
темперамент
ще бъде уравновесена в различните инкарнации.
От онова, което може да се възприеме във физическия свят (темперамента), ние трябва да преминем напред към Елементарния или Елементален Свят, и тогава да се извисим до Света на Духа. От там отново можем да преминем в още по-висш свят и за това ще говорим накратко. Като човешки същества ние преминаваме от инкарнация към инкарнация. Ако в тази настояща инкарнация сме меланхолици, ние можем да си кажем, че в друга инкарнация дали в миналото или в бъдещето ние може да сме имали или да имаме сангвиничен темперамент.
Едностранчивостта на всеки темперамент ще бъде уравновесена в различните инкарнации.
Тук ние стигаме до идеята, че ние, като същества, сме в края на краищата нещо повече от това което изглежда, че дори и сега да сме меланхолици, ние сме също и нещо друго. Като същото същество ние може да сме били холерици в предишен живот и може да станем сангвиници в следващия. Цялото ни същество не се състои от особени темпераментни черти. Има също и нещо друго. Когато ясновидецът, наблюдавайки някого в Елементарния Свят, го вижда като меланхолик, той трябва да си каже: това е преходно проявление, то е проявление само на една инкарнация.
към текста >>
Цялото ни същество не се състои от особени
темперамент
ни черти.
Като човешки същества ние преминаваме от инкарнация към инкарнация. Ако в тази настояща инкарнация сме меланхолици, ние можем да си кажем, че в друга инкарнация дали в миналото или в бъдещето ние може да сме имали или да имаме сангвиничен темперамент. Едностранчивостта на всеки темперамент ще бъде уравновесена в различните инкарнации. Тук ние стигаме до идеята, че ние, като същества, сме в края на краищата нещо повече от това което изглежда, че дори и сега да сме меланхолици, ние сме също и нещо друго. Като същото същество ние може да сме били холерици в предишен живот и може да станем сангвиници в следващия.
Цялото ни същество не се състои от особени темпераментни черти.
Има също и нещо друго. Когато ясновидецът, наблюдавайки някого в Елементарния Свят, го вижда като меланхолик, той трябва да си каже: това е преходно проявление, то е проявление само на една инкарнация. Личността която сега, като меланхоличен тип, представя елемента на земята, в друга инкарнация ще представя като сангвиничен тип елемента на въздуха, или като холерик елемента на огъня. Меланхолиците, с тяхната склонност към самонаблюдателно размишление, ни отблъскват, когато биват разглеждани от гледна точка на Елементарния Свят; холериците ни се явяват сякаш пръскат огнени пламъци като елементарна сила, разбира се, не като физически огън.
към текста >>
Когато преминаваме от Света на Духа в Света на Разума, ние се натъкваме на нещо подобно на онова, което вече е било изживяно ако сме се разкрили на себе си като същества, овладяващи своите
темперамент
и и развиващи равновесие от един живот към друг.
Когато преминаваме от Света на Духа в Света на Разума, ние се натъкваме на нещо подобно на онова, което вече е било изживяно ако сме се разкрили на себе си като същества, овладяващи своите темпераменти и развиващи равновесие от един живот към друг.
Така ние се приближаваме до границата на Света на Духа. Когато я достигнем, ние намираме духовни факти и Същества, изразени като в космически часовник чрез движенията на планетите. Съществата са изразени в съзвездията на Зодиака, а фактите в планетите. Но тези аналогии не ни отвеждат много далеч; ние трябва да преминем към самите Същества към Йерархиите.
към текста >>
В една инкарнация човек може да има меланхоличен
темперамент
, в друга сангвиничен
темперамент
.
Сега ние бихме били неспособни да формираме идея за още по-висшите светове, ако не преминем с ясновидско съзнание към самите Същества Серафими, Херувими, Престоли и т.н.
В една инкарнация човек може да има меланхоличен темперамент, в друга сангвиничен темперамент.
Неговото истинско същество е повече от едното. Истинското му същество разбива такива класификации. Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на Волята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосмоса. Едно Същество, което се изправя пред нас в някоя отделна ясновидска опитност, да кажем като Дух на Мъдростта, не остава винаги на същата степен и следователно не може винаги да се обозначава със същото име. Защото точно както човекът се развива, така и тези Същества се развиват през различни етапи; оттук те трябва да бъдат наричани един път с едно име, друг път с друго.
към текста >>
83.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Тя действува в полето на
темперамент
ите и по-специално върху три от тях.
Етерната аура на народа е нещо, което пронизва от край до край човешките тела и тази етерна аура навлиза там, обхващайки една специална троичност в човешката природа. От смесването на трите фактора възниква особеният характер на един човек, живеещ в съответната етерна аура на своя народ. И къде точно действува тази етерна аура в човека?
Тя действува в полето на темпераментите и по-специално върху три от тях.
към текста >>
Да, тя действува върху
темперамент
ите*14 но не и върху така наречения меланхоличен
темперамент
които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека.
Да, тя действува върху темпераментите*14 но не и върху така наречения меланхоличен темперамент които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека.
Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент. Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента. Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия.
към текста >>
Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния
темперамент
.
Да, тя действува върху темпераментите*14 но не и върху така наречения меланхоличен темперамент които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека.
Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент.
Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента. Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите.
към текста >>
Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три
темперамент
а.
Да, тя действува върху темпераментите*14 но не и върху така наречения меланхоличен темперамент които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека. Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент.
Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента.
Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите. Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването.
към текста >>
Разбира се, в отделния човек тези три
темперамент
а могат да бъдат смесени по най-различен начин.
Да, тя действува върху темпераментите*14 но не и върху така наречения меланхоличен темперамент които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека. Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент. Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента.
Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин.
Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите. Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването. Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
към текста >>
Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в
темперамент
ите.
Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент. Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента. Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия.
Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите.
Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването. Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
към текста >>
Следователно, народностните
темперамент
и се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите. Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването.
Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
към текста >>
Но те си имат и своите собствени задачи; защото от тяхна гледна точка далеч не е толкова важно да се намесват в човешките
темперамент
и.
И така, над Земята са разположени Духовете на Народите.
Но те си имат и своите собствени задачи; защото от тяхна гледна точка далеч не е толкова важно да се намесват в човешките темпераменти.
Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват. Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия. Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз. А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи.
към текста >>
Те схващат намесата си в
темперамент
ите само като част от своята голяма мисия.
И така, над Земята са разположени Духовете на Народите. Но те си имат и своите собствени задачи; защото от тяхна гледна точка далеч не е толкова важно да се намесват в човешките темпераменти. Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват.
Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия.
Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз. А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи. Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия. Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората.
към текста >>
Обаче наред с намесата си в
темперамент
ите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз.
И така, над Земята са разположени Духовете на Народите. Но те си имат и своите собствени задачи; защото от тяхна гледна точка далеч не е толкова важно да се намесват в човешките темпераменти. Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват. Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия.
Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз.
А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи. Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия. Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни.
към текста >>
Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките
темперамент
и, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия.
Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват. Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия. Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз. А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи.
Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия.
Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни. Този въпрос е изключително важен. Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества.
към текста >>
А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните
темперамент
и, в индивидуалните
темперамент
и; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни. Този въпрос е изключително важен. Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества.
А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
към текста >>
Обаче ако бихме се ограничили само върху
темперамент
а и характеровите особености на човека и как той ги изгражда в рамките на своя народ, ние не бихме стигнали до една цялостна характеристика на народа.
Сега, след като се спряхме на тези подробности, ние общо взето, дадохме една задоволителна характеристика на Архангелите, или Духовете на Народите.
Обаче ако бихме се ограничили само върху темперамента и характеровите особености на човека и как той ги изгражда в рамките на своя народ, ние не бихме стигнали до една цялостна характеристика на народа.
И все пак Архангелите, същинските Духове на Народите, имат да изпълняват и тази задача.
към текста >>
Духът на Народа действува по един извънредно фин и интимен начин върху човешките души, върху човешките
темперамент
и.
Но както лесно бихте се досетили, на един народ са присъщи и някои други качества. Откъде идва това? Ако Архангелът, ръководният Дух на Народа не би се срещал с други Същества на същата територия, и не би работил заедно с тях в човешкото етерно тяло, тогава определени народностни качества изобщо не биха могли да възникнат. Човекът е един вид арена, където Архангелите се срещат с други Същества, за да си взаимодействуват и, така да се каже, за да работят заедно. Когато изучава народите, освен описаните Архангели, ясновиждащото съзнание открива по един странен начин и други Същества, различни от тях; макар и донякъде сродни с Архангелите, те напълно се различават от тях, главно по отношение на това, че разполагат с много по-могъщи сили, отколкото самите Духове на Народите.
Духът на Народа действува по един извънредно фин и интимен начин върху човешките души, върху човешките темпераменти.
Обаче там действуват много по-силно и по-интензивно също и други Същества. Ние трябва да си изясним тези други Същества, като изхождаме от нашето общо познание за Йерархиите. В този случай ние лесно ще открием имената на тези други Същества, които ясновиждащото съзнание среща в хода на своето изследване. Представете си духовните Йерархии по следния начин:
към текста >>
Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния
темперамент
и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация.
Първото нещо, което възниква от сблъсъка между тези две категории духовни Същества, е говорът, това, което не би могло да възникне без формата и строежа на човешкото тяло. В строежа на човешкото тяло се проявяват именно тези други Духове на Народите, които са дълбоко свързани както с природните сили, така и с хората.
Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация.
Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство. Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество. Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена.
към текста >>
Следователно, резултатът от съвместното действие на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия
темперамент
.
И така, ние виждаме, че в етерното тяло на човека и в етерното тяло на съответния Дух на Народа действуват две категории свръхсетивни Същества: нормално развитите Архангели и онези Духове на Формата, които са изостанали на архангелската степен и се отказват от своя собствен напредък, само и само, за да вложат в човека не друго, а езика на неговия народ. Да, тези Същества трябваше да разполагат с необходимата сила, за да моделират ларинкса и целия говорен апарат по такъв начин, че те да послужат за физическото проявление на това, което наричаме говор.
Следователно, резултатът от съвместното действие на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия темперамент.
И това, което човекът може да изговаря, да издава и да разпръсква като звуци в околната въздушна среда, чрез което той става един от представителите на своя народ, е не друго, а съвместното действие, упражнявано от свързаните с Духовете на Народите Духове на Формата, което е възможно само поради обстоятелството, че техните могъщи сили са останали на една предишна еволюционно степен тази на Архангелите. Следователно, посоченото взаимодействие се разиграва в областта, където се намират Духовете на Народите. Обаче подобно взаимодействие откриваме и в една съвсем друга област.
към текста >>
И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и
темперамент
а на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата.
В лицето на онези, които са окрилени от истинските Духове на Времето, Вие откривате, така да се каже, истинските представители на съответната епоха. Ние можем да ги разглеждаме като хора, които е трябвало да дойдат, а техния принос като нещо, което не е можело да стане по никакъв друг начин. Но идват и друг тип хора, и в тях действуват онези Духове на Личността, които фактически са Духове на Формата. Това са другите Духове, наричани още Духове на мисленето, които в хода на Лунния цикъл се издигнаха до своето сегашно равнище. Да, човекът е именно онази арена, където се разгръщат действията на всички сили и Същества.
И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата.
И така, тези две разновидности действително съществуват в човешката природа. Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства. Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха. Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
към текста >>
Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния
темперамент
и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели. Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес.
Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента. Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия
темперамент
и съществуваше като продукт на
темперамент
а.
Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
84.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
И в това, което се въплъщава, в особеностите на преобладаващия
темперамент
, проявяващ се в отделните личности, ние виждаме не друго, а действията на посочените от нас духовни Същества.
Виждаме как Духът на Времето, вместо да възложи своите заповеди на Архангелите, направо се намесва в историята на народа; виждаме как другите Духове просто използват възможността, за да се въплътят. Когато един такъв народ се откъсва от общия корен, тогава за определен период Духът на Времето допуска грешка относно първоначалния ентусиазъм, който вълнува отделните хора, функциите на Архангела остават на заден план, така че откъсването изглежда по-скоро като едно неспокойствие, като една припряност всред този народ. За определен момент мисията, която изпълнява Духът на Времето, се изразява в неспокойствие, припряност, в едно вътрешно раздвижване. Обаче после възникват онези условия, които позволяват в откъснатата част от народа да се въплътят както един нормален, така и един абнормен Архангел. Накратко: в израстването на холандския и португалския народ ние виждаме как те получават не само своя собствен нормален Архангел, но и своя собствен абнормен Архангел.
И в това, което се въплъщава, в особеностите на преобладаващия темперамент, проявяващ се в отделните личности, ние виждаме не друго, а действията на посочените от нас духовни Същества.
Да, ние виждаме забележителното естество на тези действия и накрая разбираме, че външната история на един или друг народ е само тяхна последица.
към текста >>
85.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на
темперамент
ите и т.н.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития.
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
86.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*14. Връзката между
темперамент
ите, съставните части на човека и елементите е представена по следната схема:
*14. Връзката между темпераментите, съставните части на човека и елементите е представена по следната схема:
към текста >>
87.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Не е трудно да изградим това понятие, при това е нужно да си помислим само за следното: когато имаме пред себе си една машина, използувана за някаква
умствен
а дейност, която дейност е целесъобразна и т.н.
Тъй като обаче външният образ на човека зависи от неговото духовно занимание, а също и от душевния му живот, то не можете да си представите нещо друго, освен че в изграждането на образа на човека са залегнали такива сили, които сякаш от обратната страна се противопоставят на другите сили, които човек развива сам в рамките на своята фигура. Тук виждаме силите на интелигентността, силите на чувствата, на душевността и т.н. Тях човек може да развие само във физическия свят, при предпоставката на своя специфичен образ. Този образ трябва да му бъде даден. И образът трябва да получи наготово тези от нашите способности, които са му нужни и ако мога да се изразя по този начин съответно от подобни сили, които от друга та страна тепърва изграждат самия образ, за да могат след това да бъдат приложени за това, за което е необходимо.
Не е трудно да изградим това понятие, при това е нужно да си помислим само за следното: когато имаме пред себе си една машина, използувана за някаква умствена дейност, която дейност е целесъобразна и т.н.
то на първо място ние имаме работа със самата машина и с нейната целесъобразна дейност. За да бъде осъществена обаче машината, е необходимо първоначално да бъдат проведени такива дейности, които да сглобят частите на машината и да придадат на машината съответната форма. Това трябва да са дейности, подобни на тези, които след това ще бъдат изпълнявани от машината. Така трябва да кажем: когато имаме машина пред себе си, то за нас тя е абсолютно механично обяснима. Но за да съществува машината на своето предназначение, трябва да си представим, че тя е осъществена благодарение на духовна дейност, която дейност е предначертала нейното предназначение.
към текста >>
88.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Нейната силна воля я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният
темперамент
вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели.
Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с живот образи. Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука. За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници. Благодарение на особеното устройство на нейния телесен организъм, Е.П. Блаватска беше един инструмент, особено достъпен за влиянията от духовните светове.
Нейната силна воля я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният темперамент вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели.
Или с други думи: За нея, като духовно проницаем инструмент, се водеше борба от страна на окултния свят.
към текста >>
За да бъде превърнато знанието от окултните светове в една наука за Духа, която да бъде постепенно овладяна от хората чрез сериозно изучаване, на това знание трябваше да се посвети един човек, който владееше съвършено своя характер и своя
темперамент
и можеше да обгърне с поглед, и да борави с цялото знание на своето време, човек, който владееше отделните научни области до степен, която го правеше способен да се противопоставя срещу възраженията и най-острата критика.
За да бъде превърнато знанието от окултните светове в една наука за Духа, която да бъде постепенно овладяна от хората чрез сериозно изучаване, на това знание трябваше да се посвети един човек, който владееше съвършено своя характер и своя темперамент и можеше да обгърне с поглед, и да борави с цялото знание на своето време, човек, който владееше отделните научни области до степен, която го правеше способен да се противопоставя срещу възраженията и най-острата критика.
Той трябваше да има на разположение един железен и въпреки това гъвкав физически организъм, за да устоява срещу връхлитащите го нападения.
към текста >>
89.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава вместо
умствен
ото мислене доминиращо беше непосредственото виждане.
Това кратко време на затъмнение трябваше да настъпи, за да бъде подготвена характерната черта на нашата настояща епоха, а именно: интелектуалната, опираща се на разума култура. Ето кое е същественото за Петата следатлантска културна епоха. През време на Гръцко-латинската културна епоха днешната култура на разума не съществуваше в тази форма.
Тогава вместо умственото мислене доминиращо беше непосредственото виждане.
Човекът се срастваше, така да се каже, непосредствено с това, което виждаше и чуваше; да, човекът тогава се срастваше също и с това, което мислеше. Тогава не се е умувало така много, както това става и трябва да става днес, защото това умуване е задача на Петата следатлантска културна епоха. Но след време ясновидството на човека ще започне отново да се събужда и тогава ще може да се развие ясновидството на бъдещето.
към текста >>
90.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме живота около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм,
умствен
ото схващане за света.
Ние живеем сега в Петата следатлантска епоха, тя ще бъде последвана от Шестата, след това от Седмата, докато отново настъпи една такава катастрофа, каквато е имало между Атлантската и Следатлантската епоха. По отношение на своята прилика и разлика с Атлантската катастрофа, тази следваща катастрофа беше охарактеризирана именно тук в Нюрнберг, докато изнасях лекциите върху Откровението на Йоан.
Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме живота около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм, умственото схващане за света.
Ние живеем фактически в едно време на интелектуализма, в едно време на умственото схващане за света. Тази епоха на умственото схващане за света възникна чрез едно твърде особено обстоятелство. Ние ще се научим да разбираме това обстоятелство, ако си спомним за епохата, която е предхождала нашата сегашна Пета културна епоха. Нашата епоха е била предхождана от тази, която наричаме Гръцко-латинска епоха, от онази чудна културна епоха, през време на която хората не бяха, бихме могли да кажем, така разделени от природата както сега, не бяха така отделени от знанието за света, както този свят се представя външно. Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях.
към текста >>
Ние живеем фактически в едно време на интелектуализма, в едно време на
умствен
ото схващане за света.
Ние живеем сега в Петата следатлантска епоха, тя ще бъде последвана от Шестата, след това от Седмата, докато отново настъпи една такава катастрофа, каквато е имало между Атлантската и Следатлантската епоха. По отношение на своята прилика и разлика с Атлантската катастрофа, тази следваща катастрофа беше охарактеризирана именно тук в Нюрнберг, докато изнасях лекциите върху Откровението на Йоан. Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме живота около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм, умственото схващане за света.
Ние живеем фактически в едно време на интелектуализма, в едно време на умственото схващане за света.
Тази епоха на умственото схващане за света възникна чрез едно твърде особено обстоятелство. Ние ще се научим да разбираме това обстоятелство, ако си спомним за епохата, която е предхождала нашата сегашна Пета културна епоха. Нашата епоха е била предхождана от тази, която наричаме Гръцко-латинска епоха, от онази чудна културна епоха, през време на която хората не бяха, бихме могли да кажем, така разделени от природата както сега, не бяха така отделени от знанието за света, както този свят се представя външно. Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях. Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците.
към текста >>
Тази епоха на
умствен
ото схващане за света възникна чрез едно твърде особено обстоятелство.
Ние живеем сега в Петата следатлантска епоха, тя ще бъде последвана от Шестата, след това от Седмата, докато отново настъпи една такава катастрофа, каквато е имало между Атлантската и Следатлантската епоха. По отношение на своята прилика и разлика с Атлантската катастрофа, тази следваща катастрофа беше охарактеризирана именно тук в Нюрнберг, докато изнасях лекциите върху Откровението на Йоан. Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме живота около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм, умственото схващане за света. Ние живеем фактически в едно време на интелектуализма, в едно време на умственото схващане за света.
Тази епоха на умственото схващане за света възникна чрез едно твърде особено обстоятелство.
Ние ще се научим да разбираме това обстоятелство, ако си спомним за епохата, която е предхождала нашата сегашна Пета културна епоха. Нашата епоха е била предхождана от тази, която наричаме Гръцко-латинска епоха, от онази чудна културна епоха, през време на която хората не бяха, бихме могли да кажем, така разделени от природата както сега, не бяха така отделени от знанието за света, както този свят се представя външно. Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях. Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците. А какво изживяваме ние в нашата епоха?
към текста >>
91.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или
умствен
о недоразвити.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души.
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити.
Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт. В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора.
към текста >>
92.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче ученикът не си представя това по
умствен
път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
93.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на
темперамент
а и в неговите предшественици, но не и неговия гений.
Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване.
Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений.
Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва. Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци.
към текста >>
94.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
И под тази форма тя можа да стане основата на
умствен
ата дейност на нашата раса.
Например атлантците са имали способността да властват над жизнената сила. Те са конструирали удивителните си машини чрез тази сила. Но те са нямали нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дар да разказват. При тях не са съществували митовете и приказките. Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията.
И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса.
Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот. Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца.
към текста >>
95.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото
умствен
ата сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
И така ние можем да оставим да действуват върху нас най-разнообразните сетивни усещания. По този на чин бихме могли да направим да изчезне един вид това, което възприемаме чрез сетивата в заобикалящата ни природа, така че тази сетивна покривка е повдигната: тогава навсякъде биха се появили морални чувства на симпатия и антипатия.
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас. Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света. Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе.
към текста >>
96.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките
умствен
и понятия, които са добити при външния свят.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе. Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна.
Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят.
Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
97.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто
умствен
начин.
Такива методи следователно, които изхождат от това, че проследяваме един човек, който не е само един мислене, чувствуващ и волящ човек, а който може да ни направи едно особено впечатление.
Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин.
Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите. И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите. Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите.
към текста >>
98.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото съвсем естествено е, че когато човек се сблъсква с други хора в тази или онази ситуация, той ще приложи това което знае, включително и по отношение на един
умствен
о непълноценен индивид.
Вие разбирате, че по този начин, чрез тази постоянна самодисциплина, се целеше изковаването на един особено силен характер у окултиста.
Защото съвсем естествено е, че когато човек се сблъсква с други хора в тази или онази ситуация, той ще приложи това което знае, включително и по отношение на един умствено непълноценен индивид.
Да, това е най-естественото за човека.
към текста >>
Наистина, със средствата от окултното обучение, той може да подсили своето познание и да вникне по-добре от преди в характера на един срещнат човек, да разбере че този човек е морално и
умствен
о непълноценен; и да насочва правилно въздействията си спрямо него, защото той е поел задължението да не подобрява своята собствена, но не и чуждата жизнена позиция.
Истинският окултист обаче не е в състояние да извърши нещо подобно.
Наистина, със средствата от окултното обучение, той може да подсили своето познание и да вникне по-добре от преди в характера на един срещнат човек, да разбере че този човек е морално и умствено непълноценен; и да насочва правилно въздействията си спрямо него, защото той е поел задължението да не подобрява своята собствена, но не и чуждата жизнена позиция.
Той не е поел задължението да изключва своята воля, когато има нужда да се направи нещо за един друг човек. Обаче по отношение на това, което върши за самия себе си, той е поел задължението, да се помири със своята Карма и да не прибягва до средствата, които окултното обучение му предлага.
към текста >>
Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва
умствен
ата, както и морална непълноценност на другите хора.
Сега Вие ясно и недвусмислено виждате, каква мъчителна резигнация е длъжен да упражнява окултистът още при своите първи стъпки; как той е длъжен да разграничава това, което може да познае без окултните средства, от онова, което окултните средства бързо биха превърнали в негово предимство.
Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора.
Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства. Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си. Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек. Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>
99.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А разсъдъчните,
умствен
о-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ". Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня. Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден". И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето.
А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
100.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание
темперамент
ите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор.
Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите.
Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание.
към текста >>
101.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такива хора често пъти са склонни към удобството, към нежеланието да направят някакво
умствен
о усилие, за да запознаят чрез него върху духовните светове.
Наблюдаваме, една религиозно егоистична душа. Днес намираме такива души. Те винаги са съществували в течение на развитието на човечеството на Земята, души, които са така да се каже вярващи, инстинктивно вярващи поради това, че от определен душевен егоизъм, искат да очакват един вид възнаграждение, или задоволяване за физическия земен живот в другия свят. Това очакване може да бъде напълно егоистично и може да бъде свързано с едно фанатично тесногръдие по отношение на това, което се предлага на хората от Духовната наука, или от мистериите върху висшите светове. Колко много хора виждаме днес, които се придържат наистина към един духовен свят, обаче отхвърлят фанатично и тесногръдо всичко, в което са израснали и възпитани.
Такива хора често пъти са склонни към удобството, към нежеланието да направят някакво умствено усилие, за да запознаят чрез него върху духовните светове.
към текста >>
102.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно
умствен
о познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот.
Ето един въпрос, на който всъщност може да се отговори само от личен опит. Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя влага всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед. Едва тогава тази душа може да навлезе до най-големи подробности във формите на мировите явления, може, така да се каже, да постигне превъзходно разбиране за всичко, което се разиграва в света като непрекъснато променяща се форма.
Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот.
И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях. Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа? В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота!
към текста >>
И според това, какъв е нейният
темперамент
, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях.
Ето един въпрос, на който всъщност може да се отговори само от личен опит. Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя влага всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед. Едва тогава тази душа може да навлезе до най-големи подробности във формите на мировите явления, може, така да се каже, да постигне превъзходно разбиране за всичко, което се разиграва в света като непрекъснато променяща се форма. Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот.
И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях.
Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа? В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота! Ето как би могла да се изрази с думи една такава душа.
към текста >>
103.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Даже
умствен
ите способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела.
След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв.
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела.
Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>
104.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чувствителност по отношение на собствения
темперамент
.
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние.
Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>
105.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена
умствен
а дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество.
Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност.
Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили. Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>
106.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това е
темперамент
ът.
Собственият живот постепенно създава работа на човека, когато той минава през едно езотерично развитие. Когато езотеричният живот създава така да се каже работа на човека, той трябва да реагира чрез това, че е принуден да насочва по-точно поглед върху своите добри страни и върху своите грешки, върху своите недостатъци и несъвършенства. Но човек започва да възприема нещо по-дълбоко, което е свързано с етерното тяло, нещо, което той можеше да възприема и по-рано, обаче не с такава сила.
Това е темпераментът.
към текста >>
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия
темперамент
.
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия темперамент.
За да изтъкна веднага един особен случай, да предположим, че става дума за един меланхолик. При меланхолика това може да бъде особено видимо. Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло. Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв човек насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
към текста >>
Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него
темперамент
ът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия темперамент. За да изтъкна веднага един особен случай, да предположим, че става дума за един меланхолик. При меланхолика това може да бъде особено видимо.
Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв човек насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
към текста >>
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е
темперамент
ът у даден човек.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек.
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа. По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите. И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният
темперамент
; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те
темперамент
а в своята душа.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек.
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа.
По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите. И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният
темперамент
пред другите.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек. Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа.
По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите.
И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите
темперамент
и, но при него преобладава флегматичният
темперамент
и другите
темперамент
и остават само на заден план.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек. Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа. По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите.
И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план.
Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
Така е също и при другите
темперамент
и.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек. Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа. По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите. И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план.
Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите
темперамент
ни свойства.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства.
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент. Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него. Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия
темперамент
.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства.
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент.
Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него. Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които
темперамент
ът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите
темперамент
и, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия
темперамент
и държат равновесие с него.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства. Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент.
Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него.
Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите
темперамент
и.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства. Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент. Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него.
Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Така щото понякога именно флегматичният
темперамент
, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления.
Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие.
Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент. Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Нужно е само този
темперамент
да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния
темперамент
.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления. Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие.
Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент.
Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният
темперамент
се променя по един своеобразен начин.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления. Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие. Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент.
Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният
темперамент
не едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие.
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие.
Това никак не го дразни, както меланхолика, него не го дразни нищо от това, което може да види в самия себе си. И благодарение на това неговите самонаблюдения проникват по правило по-дълбоко отколкото самонаблюденията на меланхолика, който е възпрепятствуван в това чрез яростта против самия себе си, която самонаблюдението събужда в него.
към текста >>
Но всеки човек има в себе си всички
темперамент
и и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният
темперамент
.
Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие.
Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент.
В него съществува също флегматичният темперамент. При меланхолика винаги могат да бъдат намерени страни, при които той показва като флегматик относно едни или други неща. Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен. Трябва да се стараем да събудим интереса му към неща, за които той по-рано не се е интересувал. Когато успеем да направим това, ние парализираме така да се каже вредите, които биват предизвикани от меланхолията.
към текста >>
В него съществува също флегматичният
темперамент
.
Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие. Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент.
В него съществува също флегматичният темперамент.
При меланхолика винаги могат да бъдат намерени страни, при които той показва като флегматик относно едни или други неща. Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен. Трябва да се стараем да събудим интереса му към неща, за които той по-рано не се е интересувал. Когато успеем да направим това, ние парализираме така да се каже вредите, които биват предизвикани от меланхолията.
към текста >>
Така щото при определени обстоятелства сангвиникът е първоначално най-негодният материал относно своя
темперамент
за езотерично развитие.
Един своеобразен езотерик става сангвиникът, който във външния си живот е охарактеризиран с това, че лесно преминава от едно впечатление към друго и не се спира на драго сърце върху едно впечатление. Такъв сангвиник се променя именно твърде своеобразно чрез преобразяването на неговото етерно тяло. В момента, когато той самият иска да се запознае с езотеризма или когато някой друг иска да го доведе до това, той става флегматик по отношение на неговата собствена вътрешност.
Така щото при определени обстоятелства сангвиникът е първоначално най-негодният материал относно своя темперамент за езотерично развитие.
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до един вид самонаблюдение. Но той приема всичко с голямо безразличие, не поглежда драговолно вътре в себе си.
към текста >>
По-различно е положението с холеричния
темперамент
.
По-различно е положението с холеричния темперамент.
Холерикът не може да бъде направен езотерик почти никак или това може да се получи само в най-редки случаи. Тогава ще се покаже, че той отхвърля от себе си всякакъв езотеризъм, ако холеричният темперамент е особено силно изразен при него. Той не ще иска да знае нищо за езотеризма. Все пак може да се случи, щото чрез кармичните отношения на живота именно холерикът да бъде някога доведен при езотеризма. Тогава ще бъде трудно да бъдат произведени промени в неговото етерно тяло, защото при холерика това етерно тяло се оказва особено гъсто и трудно повлияемо.
към текста >>
Тогава ще се покаже, че той отхвърля от себе си всякакъв езотеризъм, ако холеричният
темперамент
е особено силно изразен при него.
По-различно е положението с холеричния темперамент. Холерикът не може да бъде направен езотерик почти никак или това може да се получи само в най-редки случаи.
Тогава ще се покаже, че той отхвърля от себе си всякакъв езотеризъм, ако холеричният темперамент е особено силно изразен при него.
Той не ще иска да знае нищо за езотеризма. Все пак може да се случи, щото чрез кармичните отношения на живота именно холерикът да бъде някога доведен при езотеризма. Тогава ще бъде трудно да бъдат произведени промени в неговото етерно тяло, защото при холерика това етерно тяло се оказва особено гъсто и трудно повлияемо. При холерика етерното тяло е такова бихме могли да кажем (извинете за тривиалното сравнение, но това, което искам да кажа, ще стане нагледно чрез това сравнение) при меланхолика етерното тяло е подобно на една гумена топка, от която е изкаран въздухът: когато натиснем с пръст в тази топка, следата остава продължително време. При холерика етерното тяло е като една гумена топка, която е напомпана с въздух; когато искаме да натиснем с пръста в нея, следата от натиска не се задържа, а веднага изчезва и топката заема своето първоначално положение.
към текста >>
Обаче когато пред холерика застава едно сериозно положение в живота или нещо друго или когато човек има един такъв
темперамент
, че в този
темперамент
съществува един лек меланхоличен нюанс може да бъде доведен до там, щото холерикът да доведе до развитие своята холерична черта в организма до там, че да работи сега с цялата си сила срещу съпротивлението на своето етерно тяло.
Обаче когато пред холерика застава едно сериозно положение в живота или нещо друго или когато човек има един такъв темперамент, че в този темперамент съществува един лек меланхоличен нюанс може да бъде доведен до там, щото холерикът да доведе до развитие своята холерична черта в организма до там, че да работи сега с цялата си сила срещу съпротивлението на своето етерно тяло.
И когато въпреки всичко успее да произведе промени в своето етерно тяло, тогава той произвежда чрез това в себе си едно твърде особено качество: той става по-способен отколкото другите хора чрез своето езотерично развитие да описва изискано обективно и дълбоко външните факти и тяхната причина или историческа връзка.
към текста >>
И онзи, който като езотерик чете Тацита, знае, този своеобразен начин на писане на историята се дължи на едно твърде особено сработване на един холеричен
темперамент
в етерното тяло.
И който може да чувствува едно добро писане на историята обикновено такова писане не става чрез езотерици -, но който може да чувствува едно добро писане на историята, което действително оставя нещата да говорят, винаги ще намери началото, несъзнателното, инстинктивното начало на това, което езотерикът, който има холеричен елемент в себе си, би могъл именно да направи като историк или като разказвач или като описател. Хора като например да речем Тацит се намираха в началото на едно такова инстинктивно езотерично развитие. На това се дължи чудесното, несравнимо описание на Тацита.
И онзи, който като езотерик чете Тацита, знае, този своеобразен начин на писане на историята се дължи на едно твърде особено сработване на един холеричен темперамент в етерното тяло.
към текста >>
Това пластично, величествено описание Омир дължи на холеричния
темперамент
, който е работил вътре в неговото етерно тяло.
Но това изпъква особено силно тогава, когато имаме описатели, които са минали през едно езотерично развитие. Макар и външния свят да не вярва на това, такъв е все пак случаят при Омир.
Това пластично, величествено описание Омир дължи на холеричния темперамент, който е работил вътре в неговото етерно тяло.
И така ние бихме могли да покажем още някои неща в тази област които доказват или поне подчерта ват вече във външния живот, че холерикът, особено когато той минава през едно езотерично развитие, става способен да описва света в неговата действителност, да го описва вътрешно в неговите причини връзки. Когато холерикът минава през едно езотерично развитие, тогава тези описания са такива, че бихме могли да кажем те носят вече в тяхната външна структура характера на истината и на истинността.
към текста >>
По-нататък в езотеричното развитие стават по-силно възприемаеми
темперамент
ите и зачитането на
темперамент
ите при истинското себепознание има особено голямо значение.
Така ние виждаме, че в промените на етерното тяло се изразява твърде особено така да се каже човешкият живот, който става по-възприемаем в неговата досегашна форма в това въплъщение, повече отколкото и иначе случаят.
По-нататък в езотеричното развитие стават по-силно възприемаеми темпераментите и зачитането на темпераментите при истинското себепознание има особено голямо значение.
За тези неща ще говорим по-нататък.
към текста >>
107.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на
темперамент
ите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава.
Действително човек носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и човекът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък. И когато сега човек започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна.
Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на темпераментите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава.
И от това меланхолично настроение се развива постепенно във вътрешното изживяване едно разбиране за такива неща, каквито бяха описани на нашите приятели при окултното описание на старата Луна.
към текста >>
Така се диференцират за различните части на нашето етерно тяло отделните
темперамент
и.
Когато се научите в езотеричното развитие да обръщате внимание на настроението, в смисъл на онези основни настроения, които са заложени в етерното тяло и които бяха охарактеризирани вчера, получава се, че за най-долната част на етерното тяло се чувствува като едно холерично настроение.
Така се диференцират за различните части на нашето етерно тяло отделните темпераменти.
към текста >>
Вчера ние говорихме за 4-те
темперамент
а.
Сега Вие можете да зададете въпроса: как това, което вчера казахте, съвпада с това, което днес казахте? То съвпада напълно.
Вчера ние говорихме за 4-те темперамента.
Те са обусловени чрез силите на етерното тяло. И действително: животът на етерното тяло се отнася към времето така, както устройство, диференцирането са отнася към пространството.
към текста >>
108.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и
темперамент
.
Ето защо, който има симпатии или антипатии за това или онова и иска да действува окултно, той трябва да проявява тези симпатии и антипатии грижливо така да се каже само за неговото най-частно поле. Обаче той не трябва да проявява нищо от тези лични симпатии и антипатии в полето, на което трябва да се разцъфтява едно окултно движение.
И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент.
Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано в същност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на душите. Ето защо никой окултен учител не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха. Всичко това се има предвид, когато се говори за своеобразната природа на астралното тяло под влиянието на окултното развитие.
към текста >>
109.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че
умствен
ото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>
Много по-правилни, много по-верни митологичните образи, така наречените митологични символи, отколкото фантастичните
умствен
и комбинации, които днешната наука си съставя.
Редуващото се развитие на човека се представя именно в различни аспекти, в различни изгледи.
Много по-правилни, много по-верни митологичните образи, така наречените митологични символи, отколкото фантастичните умствени комбинации, които днешната наука си съставя.
Следователно през нощта ние ставаме една твърде своеобразна форма. Но сега ни става ясно и нещо друго. Когато обгърнем с ясновиждащия поглед това продължение надолу напомнящо за едно животинско същество /при кентавъра Бележка на преводача/, тогава ние се запознаваме с нещо, за което добиваме едно напълно определено впечатление. И аз още вчера казах: тези впечатления, тези вътрешни изживявания са всъщност най-важното. Образите са важни, обаче вътрешните изживявания са още по-важното.
към текста >>
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни
умствен
и познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието.
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието.
Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
към текста >>
110.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Малко по-бедна е една човешка душа относно чувственото и
умствен
ото съдържание, обаче най-бедна е тя като Съзнателна душа, спарушена до съзнанието на Себе-то, следователно така да се каже до една точка.
Когато разглеждаме обикновеното съзнание на физическото поле, Сетивната душа е най-богатата душа. За щото колко много инстинкти и нагони се крият в една душа, в една човешка душа, когато тя стои още толкова ниско! На какви ли нагони и желания не е способна една такава душа!
Малко по-бедна е една човешка душа относно чувственото и умственото съдържание, обаче най-бедна е тя като Съзнателна душа, спарушена до съзнанието на Себе-то, следователно така да се каже до една точка.
Бихме могли да кажем: фигурата, която ни представя човешката душа в нейното естествено състояние на физическото поле, би представлявала един вид насочена нагоре пирамида (виж двата триъгълника) долу на основата сборът от инстинкти, желания и страсти, горе на върха точката на съзнанието.
към текста >>
111.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер,
темперамент
и други условия.
Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите.
Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия.
Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма.
към текста >>
112.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те оказват влияние върху зачатието, раждането,
темперамент
а и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията.
„Планетите и техните аспекти имат определено влияние върху душевните сили на човека. Те пораждат душевни вълнения и страсти от всякакъв род, често водещи до най-ужасяващи събития.
Те оказват влияние върху зачатието, раждането, темперамента и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията.
Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
към текста >>
113.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху
темперамент
а и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията.
Планетите и техните аспекти имат влияние върху душевните сили на човека. Те възбуждат всякакъв вид вълнения и страсти и чрез това често пъти ужасни действия и събития.
Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху темперамента и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията.
Вероятно от Слънцето се разпространява не само светлина и топлина в цялата Вселена, а то е също център и седалище на чистия ум и извор на хармония в цялата Вселена. И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ.
към текста >>
114.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност
умствен
ото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот.
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин.
И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот.
Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят. Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди. Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество.
към текста >>
115.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни
темперамент
и и характери.
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери. Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година.
Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери.
Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година.
към текста >>
116.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните
темперамент
и и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен
темперамент
, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия
темперамент
.
Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране. Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент.
Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>
117.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия
темперамент
, в навиците ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Така начинът, по който мъртвият иска да работи в нас и по който той сам се изживява в тази работа, зависи много, много от настроението на нашата душа. Тази работа е винаги налице, но начинът ѝ зависи много, много от настроението на душата ни.
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия темперамент, в навиците ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Това обаче е едно непрекъснато взаимодействие между това, което протича в царството на онези, които са преминали през портата на смъртта, и нашите собствени души.
към текста >>
118.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си
умствен
и заложби да си изградят специални форми.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача.
Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми.
Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>
119.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Неотдавна, когато един малко по-
темперамент
ен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака.
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита предизвиква той сред континенталните си колеги. В него те, изглежда,предполагат нещо, което из общо не му е присъщо. Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост. Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания.
Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака.
Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара. Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане. Само който държи касичката, може да знае дали тя е препълнена или е абсолютно празна." Малко остро, но пък добре казано. Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, предпочитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана. Той обаче постоянно се извинява, загдето просто не бил в състояние да съобразява и да премисля каквото и да е.
към текста >>
120.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без
умствен
о напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението. Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил.
Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата.
За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>
121.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Причината за това са предимно неправилните принципи на възпитание, когато се стремят да натикат остаряването и
умствен
ия живот, стремят се към това, децата възможно най-рано да престанат да бъдат деца.
Да разгледаме малко по-подробно в какво е причината за това, Духът частично да се потапя, да е принуден да се потапя в подсъзнателното.
Причината за това са предимно неправилните принципи на възпитание, когато се стремят да натикат остаряването и умствения живот, стремят се към това, децата възможно най-рано да престанат да бъдат деца.
Стремят се, детето възможно по-рано да придобие собствено съждение, възможно по-рано да се премине във възпитанието към противоположното на това, което се описва в книгата ми "Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука". Необходимо е, детето да живее предимно в образни представи, та интелектуалното колкото се може по-късно да докосне неговата душа. За това днес и понятие си нямат. Цялата култура е чужда на това. В тази култура няма за какво да се хванем, но духовната наука никога няма да стане реакционна.
към текста >>
122.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто
умствен
о разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота.
Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество.
Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота.
към текста >>
Определени личности развиват една неудържима склонност към
умствен
материализъм, само защото тук нещата опират до един личен съюз със сваления Ариман.
Тези неща действително си принадлежат взаимно и извънредно поучително е да ги съпоставим, понеже тяхната принадлежност е от огромно значение.
Определени личности развиват една неудържима склонност към умствен материализъм, само защото тук нещата опират до един личен съюз със сваления Ариман.
Тези личности неусетно обикват импулсите, които Ариман е пробудил в техните души, и започват да ги смятат за нещо възвишено и величествено. Върху тези неща ние трябва да се произнасяме с напълно ясно съзнание; в противен случай никога не бихме могли да се ориентираме всред тях.
към текста >>
123.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите
темперамент
и.
Събитието, върху което говорих в досегашните лекции, а именно отхвърлянето на определени духовни Същества, наречени от мен Духове на Мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879, е от огромно значение. Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия. Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция.
Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти.
И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днес хората са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
към текста >>
124.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За да бъде разбрана, се изискват големи
умствен
и усилия.
За да бъде разбрана, се изискват големи умствени усилия.
Днешните хора живеят в една среда, която никъде другаде не е третирана с толкова хумор, с толкова ирония, както във втората част на Гьотевия "Фауст" Тази среда води началото си от 16 век; хората величаят само това, което беше постигнато от тогава на сам, възхищават се от постиженията на нашето време. Обаче Гьоте, който с душата си живя не само в своето време, а с нея можеше да се пренася също и в 20 век, написа втората част на своя "Фауст" за 20 век, за 21 век, изобщо за следващите векове. Хората тепърва ще разберат това.
към текста >>
125.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Определени кръгове хора в материалистическото време се стремят да парализират, да направят невъзможно цялото духовно развитие на човечеството, да повлияят на хората да отрекат просто чрез своя
темперамент
, чрез своя характер всичко духовно, да го смятат за глупост.
Това е едното. Другото е нещо, което ще играе голяма роля в бъдеще - да се разкрият тайните, средствата как да се насочат в определена посока условията, които са във връзка с болестните процеси, а също и с процесите на размножаването. Касае се именно за неща, каквито съм посочил пред някои приятели.
Определени кръгове хора в материалистическото време се стремят да парализират, да направят невъзможно цялото духовно развитие на човечеството, да повлияят на хората да отрекат просто чрез своя темперамент, чрез своя характер всичко духовно, да го смятат за глупост.
към текста >>
126.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв
темперамент
и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото. Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
Тези произведения са написани със свещен
темперамент
и величествена сила на словото.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото. Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството. Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
Темперамент
но осъжда мъченията, на които са били подложени, за да се отрекат от Христос Исус, като казва: „Не доказват ли вашите действия като съдии на християните, че не сте прави?
Като римлянин Тертулиан е без предубеждения по отношение на своята собствена римска принадлежност – това може да се види в „De carne Christi“. Той употребява внушителни думи, когато защитава християните при преследването им от римляните.
Темпераментно осъжда мъченията, на които са били подложени, за да се отрекат от Христос Исус, като казва: „Не доказват ли вашите действия като съдии на християните, че не сте прави?
Вие трябва да промените цялото си досегашно съдопроизводство, да не го прилагате, когато съдите християните. Чрез мъченията обикновено принуждавате даден свидетел не да отрича, а да признае истината, като каже какво мисли. При християнина правите обратното. Вие го измъчвате, за да отрече каквото мисли. Като съдии на християнина се държите противоположно на начина, по който се държите иначе.
към текста >>
127.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания
темперамент
, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
128.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста
темперамент
но.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно.
И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“. По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Авторът на Апокалипсиса се изразява доста
темперамент
но в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме.
Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
129.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е, което по
темперамент
ен начин, – казвам „
темперамент
ен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен.
Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>
130.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките
темперамент
и.
Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред.
А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти.
И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
И за онова, което ври в човешките
темперамент
и, се намират теории.
Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред. А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти.
И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории.
Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в
темперамент
ите.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите.
Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента. Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека. Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество. Човек може да го познае, едва когато познае целия свят.
към текста >>
Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в
темперамент
а.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически.
Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента.
Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека. Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество. Човек може да го познае, едва когато познае целия свят. Това е, с което трябва да се съобразяваме тук.
към текста >>
131.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава
темперамент
а на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически.
От друга страна, с хиляди и хиляди изтънчени въпроси, той подтиква хората към анализиране на новоиздаваните книги. И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото.
После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически.
Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане. Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер. Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават. Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.
към текста >>
132.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или
умствен
о измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума.
Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или умствено измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума.
Но тогава ще имате също начина, по който това, което иска да бъде антропософски ориентирана Духов на Наука, е свързано с вътрешния дух на еволюцията на човечеството. В нашето време не може да се стигне до тази антропософски ориентирана Духовна Наука, ако пътят към нея не се търси изхождайки от великите изисквания на новото време на човешкото настояще и на близкото човешко бъдеще. Ние трябва действително да се научим да говорим по друг начин върху онова, което всъщност води хората към бъдещето.
към текста >>
133.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си
умствен
а настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот.
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна
умствен
а деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата.
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата.
Те подтикнаха учения, основаващи се напълно на този вид възприятия. След това стана ясно, че човешкото същество не може да бъде разбрано чрез тези учения. В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят. Какво се разбра чрез това за човешкото същество? Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие.
към текста >>
Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна
умствен
ост.
Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество.
Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
към текста >>
134.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и
темперамент
, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас. Безцветните мисли не могат до родят нищо.
Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е.
да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така. Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме.
към текста >>
135.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя
темперамент
, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
136.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но че повече не се знаело нищо за човешкото етерно тяло, не се знаело вече дори как то се проявява в
темперамент
ите и все повече започва да се разглежда само физическото тяло на човека, е истински факт едва от големия прелом през 15-то столетие, в първата половина на 15-то столетие.
Но че повече не се знаело нищо за човешкото етерно тяло, не се знаело вече дори как то се проявява в темпераментите и все повече започва да се разглежда само физическото тяло на човека, е истински факт едва от големия прелом през 15-то столетие, в първата половина на 15-то столетие.
И древната физическа медицина е била различна от това, което е станала по-късно, именно през 18-то и 19-то столетие. Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното лекуване чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари принципи и те само са пренесени върху физическото. Физическият човешки организъм в известна степен все още се е разглеждал като стоящ под влиянието на етерния организъм. Едва в по-новото време, във времето на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните времена. Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото.
към текста >>
137.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Там от Слънцето ни се огряват всички несъвършенства, които сме проявили чрез нашето повърхностно или задълбочено сърце, нашите симпатии и антипатии, които стоят във връзка с
темперамент
ите и кръвообращението ни на Земята, така че ние изработваме бъдещото си тяло и целият ни предишен живот прозвучава като планетно слово навън във всемирното пространство
Така е и когато например преминаваме през звездната сфера на Лъва.
Там от Слънцето ни се огряват всички несъвършенства, които сме проявили чрез нашето повърхностно или задълбочено сърце, нашите симпатии и антипатии, които стоят във връзка с темпераментите и кръвообращението ни на Земята, така че ние изработваме бъдещото си тяло и целият ни предишен живот прозвучава като планетно слово навън във всемирното пространство
към текста >>
138.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите
умствен
и качества: дали сме глупави или умни хора!
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека. И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове.
И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора!
Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли. А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
139.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия
темперамент
и т.н.
Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение.
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
към текста >>
140.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И колкото по-назад се връщаме в древните култури, толкова по-слаб интерес откриваме спрямо външните, пространствени форми на човека; напротив, важни бяха цветът на кожата, расовият
темперамент
и т.н.
Другата особеност е, че това древно човечество, общо взето, не проявяваше никакъв интерес към образа на човека. Днес е много трудно да си представим какви са били човешките усещания в тази област; но, общо взето, тогавашните хора не проявяваха никакъв интерес към образа на човека, към човешкия облик по отношение на неговите пространствени форми и очертания. Те обаче показваха един много силен интерес към расовите особености на човека.
И колкото по-назад се връщаме в древните култури, толкова по-слаб интерес откриваме спрямо външните, пространствени форми на човека; напротив, важни бяха цветът на кожата, расовият темперамент и т.н.
Следователно, от една страна тези хора не се интересуваха от мъртвото, от минералното; от друга страна те не се интересуваха и от пространствените човешки форми. Те се интересуваха главно от расовите особености.
към текста >>
141.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с
темперамент
а, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи.
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно -
темперамент
а.
Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото.
И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента.
Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия
темперамент
, който сме имали в детството.
Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента.
Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството.
Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
Темперамент
ът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството.
Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
По-трудно е да се пренесем в
темперамент
а на своето детство или въобще в своя по-ранен
темперамент
.
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в реалността, макар и трудно. Относително лесно е да поставим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен.
По-трудно е да се пренесем в темперамента на своето детство или въобще в своя по-ранен темперамент.
Обаче реализацията именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека. И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се постигат значителни резултати.
към текста >>
142.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Човек носи в себе си даже склонностите на
темперамент
а, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци.
Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие. Ще оставим това за последващо разглеждане. Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в качеството на индивидуално същество. Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността.
Човек носи в себе си даже склонностите на темперамента, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци.
към текста >>
143.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В особената характеристика на
темперамент
а във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека.
Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
144.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да постъпва според законите на своите инстинкти, на своя
темперамент
, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост.
Ето защо не е чудно, че днешният човек не може да стигне до познанието за тези неща.
Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да постъпва според законите на своите инстинкти, на своя темперамент, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост.
Те претопяват, така да се каже, силата на тази необходимост, претопяват я в самия човек, така че чрез Слънчевите сили той става едно свободно същество.
към текста >>
145.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо
умствен
и образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта.
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
146.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от
умствен
и напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм.
Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет.
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм.
Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
към текста >>
147.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо
умствен
о, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата.
А защо е това?
Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата.
И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте? - Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението според тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята. Той принадлежи на друга жизнена вълна от хора.
към текста >>
148.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко
умствен
о разбиране.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане.
И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране.
Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е.
към текста >>
Това до известна степен може да се направи
умствен
о.
Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята.
Това до известна степен може да се направи умствено.
Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване. Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
към текста >>
Да се образуват такива
умствен
и съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно.
Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци.
Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета. Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
към текста >>
Така именно трябва действително да заличите всичко
умствен
о тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета.
Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
към текста >>
149.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв
темперамент
има, как той се проявява с качествата на своя характер.
Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие.
Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
към текста >>
Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с
темперамент
а на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие.
Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с темперамента на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие.
Той би бил считан за умопобъркан, за луд. Това, с което той е могъл да се прояви, точно това е станал във външния живот.
към текста >>
150.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият
темперамент
, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл.
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
към текста >>
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен
темперамент
, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот.
Ние отиваме по-нататък. Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това.
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот.
Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
към текста >>
151.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и
умствен
живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система.
И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
152.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото
умствен
о познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото
умствен
о познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
153.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Сега човекът-глава /
умствен
ият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца.
Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
154.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в
темперамент
а, в начина на действие и в самата му реализация.
Днес в нашите разглеждания бих искал да включа нещо, което след това ще ни даде възможност по-точно да проследим кармическите връзки на самото антропософско движение. Онова, което искам да кажа, произлиза от факта, че в антропософското движение има две групи хора. В общи черти вече охарактеризирах, как антропософското движение се сформира от отделни хора. Естествено това се разбира първо в своята цялост, но в антропософското движение фактически съществуват именно две групи хора. Но явленията, които описах, не са така очевидни; те не са такива, че след грубо наблюдение да кажем: - При едното явление е така, при другото е така.
- Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в темперамента, в начина на действие и в самата му реализация.
към текста >>
155.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг
темперамент
е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора.
Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма.
Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора.
към текста >>
156.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие
умствен
ото знание.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие.
Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание.
Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин.
към текста >>
Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в
умствен
и форми.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова.
Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми.
Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество. Той може да пише книги. И когато днес сме събрани под знака на нашето Коледно тържество /полагане на основния камък на новото Антропософско общество, бел.
към текста >>
157.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това, което се проявяваше при тази личност не беше
темперамент
, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот.
Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на един минал земен живот.
И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр. С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там. И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на онези личности които са учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където те могат да бъдат намерени.
към текста >>
158.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен
темперамент
, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия.
Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин. Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените. Тук отвръщението към жените действаше именно в лично-индивидуалното.
И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия.
към текста >>
159.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В тези неща се изразява едно чувство, как
умствен
ото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека.
В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека.
И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи.
към текста >>
160.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В действителност някои поети дължат точно своя особен
темперамент
, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах.
Но той уредил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант. Всичко това е било подготвено. Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина.
В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах.
Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори.
към текста >>
161.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния
темперамент
, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек.
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население. Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
162.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или
умствен
о впечатление.
Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
Колко често се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано.
към текста >>
163.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи
темперамент
, този или онзи характер.
Видите ли, когато насочваме по този начин погледа в мировите ширини, Луната и Слънцето ни се явяват като две врати в духовния свят. И ние си казваме: онова, което се намира във физическата околност на Земята, то живее мигновено в моето физическо тяло; онова, което се намира в далечните сфери на етера, където са звездите, то живее в моето етерно тяло. Обаче когато насочвам поглед нагоре към Луната, към Слънцето, аз гледам това, което не живее нито в моето физическо тяло, нито в моето етерно тяло, а живее в моето астрално тяло и развива своите сили в моето Азово същество. Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят.
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер.
Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
към текста >>
164.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени
умствен
и представи.
1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери: Рано сутрин преди всяка ежедневна работа и преди да се приеме някаква храна, трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата.
Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умствени представи.
Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата:
към текста >>
165.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични
темперамент
и.
Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят. Разбира се, винаги имаше личности, които използваха всяка все още останала възможност да развият ясновидство. Но въпреки това ставаше все по и по-трудно. Как хората в старите времена развиваха индивидуалната дарба за ясновидство? Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи.
Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични темпераменти.
Това досега не е било посочвано; първото споменаване за него е в моята книга. Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек. Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия. Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение.
към текста >>
166.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от
темперамент
а и склонността.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността.
Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
Ако импулси, произтичащи от
темперамент
и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
В настоящото време човешките същества имат достатъчни
умствен
и възможности да разберат всичко изнесено.
Ще откриете, че посредством самата форма в която се представя Духовната Наука, отклонението водещо към областта на Ариман е избегнато по различен начин. Тук трябва да помислите за нещо, което е склонно да израсне бързо в живота на нашето собствено общество. Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв.
В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено.
Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка. Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път. Има само две възможности.
към текста >>
167.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието
умствен
о съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта.
Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
И на тази степен човешкото същество действува така, че неговата природа действува същевременно духовно и неговият дух същевременно природно. Природата е издигната до духа, духът се снижава в природата. Чрез това природата бива облагородена , а духът принесен от неговата невидима висота във видимия свят. Творенията, които се раждат чрез това, не са разбира се чрез това напълно природно истински, защото никъде в действителността духът и природата не се покриват. Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия.
към текста >>
168.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Бих могъл да кажа: при Гьоте това учение за метаморфозите е още твърде
умствен
о ограничено.
Искам да изкажа още по-точно именно върху това последното. При някои Гьотеви работи имаме нещо, което още не е било никак изтъкнато, имаме всъщност пълни със значение човешки истини. Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Бих могъл да кажа: при Гьоте това учение за метаморфозите е още твърде умствено ограничено.
То може да бъде разширено.
към текста >>
Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез
умствен
ия живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество.
Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
/Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот?
към текста >>
Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или
умствен
о-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот?
Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили.
Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот?
Ние стигаме до там, да освободим нещо свръхсетивно, да го освободим от сетивното, докато иначе то е омагьосано в сетивното. Ние стигаме до там да бъдем свръхнатуралистични-натуралистични.
към текста >>
169.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно
умствен
о критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството. Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
към текста >>
170.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Днес говорът, езикът се разглежда също научно силно
умствен
о; обаче в нас животът на езика съществува по тричленен начин.
Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното познание. В обикновения живот те се сблъскват, макар и хората да не забелязват това, в областта на говора.
Днес говорът, езикът се разглежда също научно силно умствено; обаче в нас животът на езика съществува по тричленен начин.
Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът. Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора.
към текста >>
Той може да се разбере чрез това, че отстранява
умствен
ата страна на говора.
Същото това родство стоеше на основата на цялото творчество на Гьоте, който в определено време на неговия живот не знаеше, дали трябва да стане поет или скулптор. Обаче ясновидецът изживява това, което за него е съдържание на духовните изживявания, вън от говора. Това е нещо, което трудно може да бъде обяснено, защото повечето хора мислят в думи, а ясновидецът мисли без думи, безсловесно и е принуден тогава да излее това, което е безсловесно в изживяването, във вече здраво оформения език. Той трябва да се приспособи към нормалните отношения на говора. Той няма нужда да чувствува това като принуждение, защото прониква до там да разбере, в какво се състои тайната на създаването на говора, на езика.
Той може да се разбере чрез това, че отстранява умствената страна на говора.
Ето защо има толкова голямо значение да се разбере, че е по-важно не това, което ясновидецът казва, а как о казва. Това, което той казва е обусловено чрез представата, която всеки донася със себе си отвън. За да не бъде считан за побъркан, той е принуден да облече това, което има да каже, в общо приети изречения и връзки на представите. За най-висшите области на духа е важно, как ясновидецът казва нещо. Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна.
към текста >>
171.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на
умствен
о-научната естетика, както тя се схваща днес.
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, както тя се схваща днес.
Едно познание, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща.
към текста >>
172.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на
темперамент
а и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло.
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
173.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Към казаното за
темперамент
ите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не.
Към казаното за темпераментите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не.
Със същия успех, с който можете да кажете: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза. Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното, и другото!
към текста >>
174.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така например понякога меланхоличният
темперамент
се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород.
И той отблъсква тези истини от себе си. И като претекст за това си намира логични причини. Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система! “ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях. За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност.
Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород.
А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>
Беше интересно: Тези, които уж станаха необуздани, натуралистично необуздани като Крастел, всъщност не искаха да стават натуралистични - техният
темперамент
бе в противоречие с това.
Беше интересно: Тези, които уж станаха необуздани, натуралистично необуздани като Крастел, всъщност не искаха да стават натуралистични - техният темперамент бе в противоречие с това.
Поради тази причина те намираха по някакъв начин своя път към музикалното в говора, както други намираха път към пластиката в движението. Не знам дали между вас има някой, който още да си спомня тези неща, но ако човек често е гледал и слушал Крастел на Виенската сцена, той все още може да дочуе звученето на монотонното му пеене.
към текста >>
175.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
За подхода към „
умствен
о недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето!
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето!
Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите.
към текста >>
176.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на
умствен
о недоразвити.
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст.
При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити.
Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи.
към текста >>
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за
умствен
о изоставащи.
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито!
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
към текста >>
Първоначално такова дете изглежда наистина като
умствен
о недоразвито, но това не е така.
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
177.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени
темперамент
.
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент.
Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти. Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент. Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика.
към текста >>
Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези
темперамент
и.
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент.
Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти.
Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент. Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика.
към текста >>
Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен
темперамент
.
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент. Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти.
Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент.
Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика.
към текста >>
Преобладава ли Азът, развит ли е той особено силно в детето, това означава, че имаме насреща си дете с меланхоличен
темперамент
.
Преобладава ли Азът, развит ли е той особено силно в детето, това означава, че имаме насреща си дете с меланхоличен темперамент.
Меланхоличното състояние при детето се основава на господствуващото "Аз" в ранните години.
към текста >>
Управлява ли етерното тяло, имаме сангвиничен
темперамент
.
Управлява ли етерното тяло, имаме сангвиничен темперамент.
към текста >>
Управлява ли астралното тяло, тогава имаме холеричен
темперамент
.
Управлява ли астралното тяло, тогава имаме холеричен темперамент.
към текста >>
Управлява ли физическото тяло, имаме флегматичен
темперамент
.
Управлява ли физическото тяло, имаме флегматичен темперамент.
към текста >>
Затова Бие ще откриете малки различия от доклада, който изнасях за
темперамент
ите.
Тези неща при възрастните хора се разпределят по-различно.
Затова Бие ще откриете малки различия от доклада, който изнасях за темпераментите.
В него темпераментът се разглежда във връзка с четирите части на възрастния човек. Но при децата ще стигнем до правилна преценка, ако нравим разграничаването по този начин.
към текста >>
В него
темперамент
ът се разглежда във връзка с четирите части на възрастния човек.
Тези неща при възрастните хора се разпределят по-различно. Затова Бие ще откриете малки различия от доклада, който изнасях за темпераментите.
В него темпераментът се разглежда във връзка с четирите части на възрастния човек.
Но при децата ще стигнем до правилна преценка, ако нравим разграничаването по този начин.
към текста >>
Те имат сангвиничен
темперамент
.
Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим като сангвиник. Тази ориентация ни е нужна, когато трябва да възпитаваме много деца, за да констатираме кои от тях проявяват интерес към външните въздействия, който след това бързо спада.
Те имат сангвиничен темперамент.
към текста >>
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа
темперамент
при децата.
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при децата.
Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип. Така ние ще можем да разделим един клас на четири групи. Желателно е постепенно да разместим децата. Когато класовете са смесени ще имаме осем групи. Ние ще разделим момчетата на четири групи и момичетата на четири групи, в една холерична, една сангвинична, една флегматична и една меланхолична.
към текста >>
От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към
темперамент
а на децата.
Бие не трябва да прибързвате с подготовката. Това не означава да използувате малкото свободно време през деня за големи външни разработки. Нещата могат да се доведат до своята вътрешна същност, когато се преработят душевно.
От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на децата.
Ние искаме така да разпределим учителите, че една група да се занимава със сангвиничния темперамент, друга с флегматичния, трета с меланхоличния, а четвърта с холеричния темперамент.
към текста >>
Ние искаме така да разпределим учителите, че една група да се занимава със сангвиничния
темперамент
, друга с флегматичния, трета с меланхоличния, а четвърта с холеричния
темперамент
.
Бие не трябва да прибързвате с подготовката. Това не означава да използувате малкото свободно време през деня за големи външни разработки. Нещата могат да се доведат до своята вътрешна същност, когато се преработят душевно. От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на децата.
Ние искаме така да разпределим учителите, че една група да се занимава със сангвиничния темперамент, друга с флегматичния, трета с меланхоличния, а четвърта с холеричния темперамент.
към текста >>
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата
темперамент
а и как се овладява той.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той.
За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо. Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности. Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>
Ние трябва да познаваме
темперамент
а, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо.
Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности.
Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>
Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите
темперамент
и.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо. Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности.
Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>
По това се различават
темперамент
ите.
Ще започнете да различавате промяната. Детето или ще запази твърдо себе си и измененията ще бъдат незначителни или съпротивата няма да бъде толкова силна и измененията ще са големи.
По това се различават темпераментите.
към текста >>
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният
темперамент
, така са дадени и на схемата.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата.
Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг. Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
Никога сангвиничният
темперамент
не преминава лесно в холеричен.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата.
Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен.
Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг. Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният
темперамент
.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс.
По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент.
Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг. Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
Стоящите един до друг
темперамент
и преливат един в друг.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент.
Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг.
Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв
темперамент
и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо.
Децата също си влияят помежду си.
И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо.
Например група от сангвинични деца се приспособяват едни към други. Като учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху децата, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения. Бърборенето помежду им означава вътрешната склонност към вътрешно изглаждане на личността. Холериците ще приказват по-малко помежду си, когато седят до другите. Ние не трябва да наблюдаваме и оценяваме нещата повърхностно.
към текста >>
Като учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху децата, докато се изгладят сходните
темперамент
и и настроения.
Децата също си влияят помежду си. И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо. Например група от сангвинични деца се приспособяват едни към други.
Като учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху децата, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения.
Бърборенето помежду им означава вътрешната склонност към вътрешно изглаждане на личността. Холериците ще приказват по-малко помежду си, когато седят до другите. Ние не трябва да наблюдаваме и оценяваме нещата повърхностно.
към текста >>
В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо
умствен
о напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно.
В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно.
След това може да разказваме още половин час приказки. Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у децата. И затова децата до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно. От тези три часа и половина в отделни дни ще предаваме най-необходимото от религията.
към текста >>
Темперамент
ът се изглажда; към десетата година разликата в
темперамент
а се преодолява.
Темпераментът се изглажда; към десетата година разликата в темперамента се преодолява.
към текста >>
178.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Л. задава въпроса: Първо, как се изразява сангвиничният
темперамент
на детето и второ, как трябва да се работи с него?
Л. задава въпроса: Първо, как се изразява сангвиничният темперамент на детето и второ, как трябва да се работи с него?
към текста >>
Ние казахме, че можем да разпределяме според
темперамент
а.
Р.Щ.: Тук започва индивидуализацията.
Ние казахме, че можем да разпределяме според темперамента.
По време на груповото обучение детето трябва да се занимава с рисуване, но отделните групи можем да подходим индивидуално. В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате обучението по рисуване. На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание. При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма. Само този процес би могъл да се индивидуализира.
към текста >>
По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен
темперамент
.
В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате обучението по рисуване. На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание. При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма. Само този процес би могъл да се индивидуализира. Трябва да може да се прави разлика дали се предпочитат повече правите или раздвижени форми; простите, прегледни форми или тези, които са с повече детайли.
По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен темперамент.
Според темперамента се определя начина, по който да се преподава на едни или други.
към текста >>
Според
темперамент
а се определя начина, по който да се преподава на едни или други.
На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание. При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма. Само този процес би могъл да се индивидуализира. Трябва да може да се прави разлика дали се предпочитат повече правите или раздвижени форми; простите, прегледни форми или тези, които са с повече детайли. По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен темперамент.
Според темперамента се определя начина, по който да се преподава на едни или други.
към текста >>
Когато в сангвиничната група нещо не е наред, се обърнете към меланхоличната и оставете този
темперамент
да изиграе своята роля за изглаждането на нещата.
Много зависи от това до колко в подобни случаи би могъл да се приложи индивидуален подход. Ако децата са много е трудно да се приложат толкова много мерки. В такъв случай сангвиничните деца се събират в една група. След това с помощта на примера върху сангвиничните деца може да се въздействува чрез меланхоличните.
Когато в сангвиничната група нещо не е наред, се обърнете към меланхоличната и оставете този темперамент да изиграе своята роля за изглаждането на нещата.
Важно е не просто да се запази сериозността и спокойствието, а сериозността и спокойствието на меланхоличните деца да бъдат противопоставени на сангвиничните деца.
към текста >>
И. говори за овладяването на
темперамент
ите от музикална гледна точка и във връзка с библейската история.
И. говори за овладяването на темпераментите от музикална гледна точка и във връзка с библейската история.
към текста >>
Но четирите изкуства трудно се разделят между
темперамент
ите, защото изкуството въздействува изглаждащо именно със своето многообразие върху всеки
темперамент
.
Р.Щ.: Много от тези неща са верни, особено връзката с инструментите и изборът на музикално обучение. Правилно е и противопоставянето на соловото пеене при меланхолиците, целия оркестър при сангвиниците и хоровото пеене при флегматиците.
Но четирите изкуства трудно се разделят между темпераментите, защото изкуството въздействува изглаждащо именно със своето многообразие върху всеки темперамент.
За изкуството само по себе си принципът е напълно правилен, но аз няма да разделям изкуствата. Връзката с музиката е правилна. Когато например имате флегматик, можете да въздействувате върху него с нещо, което го завладява от танца или рисуването. Аз не искам да се отказвам от това, с което могат да въздействуват различните изкуства. При отделното изкуство е възможно да се разпределят неговите насоки и области на действие върху темпераментите.
към текста >>
При отделното изкуство е възможно да се разпределят неговите насоки и области на действие върху
темперамент
ите.
Но четирите изкуства трудно се разделят между темпераментите, защото изкуството въздействува изглаждащо именно със своето многообразие върху всеки темперамент. За изкуството само по себе си принципът е напълно правилен, но аз няма да разделям изкуствата. Връзката с музиката е правилна. Когато например имате флегматик, можете да въздействувате върху него с нещо, което го завладява от танца или рисуването. Аз не искам да се отказвам от това, с което могат да въздействуват различните изкуства.
При отделното изкуство е възможно да се разпределят неговите насоки и области на действие върху темпераментите.
към текста >>
О. говори за флегматичния
темперамент
и казва, че детето седи с отворена уста.
О. говори за флегматичния темперамент и казва, че детето седи с отворена уста.
към текста >>
Разглежда се въпроса за храненето на деца с различен
темперамент
.
Разглежда се въпроса за храненето на деца с различен темперамент.
към текста >>
Следват изказвания за меланхоличния
темперамент
на децата.
Следват изказвания за меланхоличния темперамент на децата.
към текста >>
Н. говори също за меланхоличния
темперамент
.
Н. говори също за меланхоличния темперамент.
към текста >>
Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния
темперамент
, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него.
Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния темперамент, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него.
В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй като забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е мислил. Оставете го ясно да разбере: "Ти не си толкова необикновен, има много такива екземпляри, които преживяват едно или друго." По този начин силно се ограничават импулсите, които водят до меланхолия. Затова е добре да го занимавате преди всичко с биографии на велики личности. Той по-малко се интересува от външната природа, отколкото от отделната личност. Тези биографии трябва да се използват особено, за да се извади той от своята меланхолия.
към текста >>
Двама учители говорят за холеричния
темперамент
.
Двама учители говорят за холеричния темперамент.
към текста >>
Това е също една характеристика на четирите
темперамент
а.
Р.Щ.: рисува на дъската следните фигури: Какво е това?
Това е също една характеристика на четирите темперамента.
Меланхоличните деца по правило са стройни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в тялото, са холерични деца.
към текста >>
При Микеланджело " и Бетовен имаме преплитане на меланхоличен и холеричен
темперамент
.
При Микеланджело " и Бетовен имаме преплитане на меланхоличен и холеричен темперамент.
към текста >>
Аз, Ви моля когато се касае за
темперамент
а на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния
темперамент
предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел. При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.
към текста >>
Ние трябва да опознаем
темперамент
а и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от
темперамент
а да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел.
При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.
към текста >>
При холеричния
темперамент
би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него. Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел.
При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго.
В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.
към текста >>
Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя
темперамент
.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него. Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел. При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците.
Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.
към текста >>
И като добре отразяваме отделните
темперамент
ни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици.
Р.Щ.: Тази сцена трябва така да се предаде от разказвача, че да изпъкне холеричното. При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози.
И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици.
Всички юноши и девойки са холерици и когато това не е така става дума за нездраво развитие. В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.
към текста >>
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с
темперамент
а, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време.
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време.
Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията. В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си. Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.
към текста >>
Този, който в икономическия живот развива само сангвиничен
темперамент
, той ще стигне само до юношески проекти, които никога няма да се реализират.
Всичко свързано с икономиката се основава на възрастовите особености на човека. Всички стопански решения се основават на опита. Опитът не се придобива от нищо по-добре, отколкото от определени възрастови особености на човека. Бизнесменът преуспява най-добре, когато всичките си останали качества и особености премеси с известна флегматичност. Това е тайната на много бизнесмени, те са много добри бизнесмени, но имат нещо остаряло в диспозицията.
Този, който в икономическия живот развива само сангвиничен темперамент, той ще стигне само до юношески проекти, които никога няма да се реализират.
Холерикът, който е останал юноша, според определени правила рано ще се провали. Така или иначе меланхоликът не може да стане бизнесмен.
към текста >>
179.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
е бил за меланхоличния
темперамент
.
Установява се, че първият по-добър вариант на г-жа А.
е бил за меланхоличния темперамент.
към текста >>
Да разработи същия мотив за други
темперамент
и.
Сега искам да Ви помоля, използувайки метода на преспиването, г-жа Е.
Да разработи същия мотив за други темпераменти.
към текста >>
Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния
темперамент
.
При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон. Конят тича, далеч зад него тича човекът, от когото е избягал конят. Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня.
Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент.
След това то ще бъде малко засрамено, малко по-скромно. От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете.
към текста >>
О. обяснява как в часовете по смятане могат да се съблюдават четирите
темперамент
а, но той не се е справил със своята задача.
О. обяснява как в часовете по смятане могат да се съблюдават четирите темперамента, но той не се е справил със своята задача.
към текста >>
180.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
за часовете по смятане от гледна точка на
темперамент
а на децата.
Р.Щ.: Ще приключим с поставянето на задачи и ще преминем към това, което ни каза г-н Н.
за часовете по смятане от гледна точка на темперамента на децата.
Повечето се касае до учителя по смятане.
към текста >>
Този процес оставам да бъде извършен от деца с изразен флегматичен
темперамент
.
Психологическото значение на това можете да проследите в моята теория на познанието. Тази сума ние разделяме на събираеми, на части или на купчинки. Една купчинка например от 17 топчета, друга от 7, друга от 3, друга от 5. С това свършваме топчетата: 27=12+7+3+5. Процесът на смятане започваме от сумата 27.
Този процес оставам да бъде извършен от деца с изразен флегматичен темперамент.
Трябва постепенно да се осъзнае, че този вид смятане е особено подходящ за флегматици. След това, тъй като процесът трябва да се проследи и по обратния път, ще извикам холеричните деца и ще събера отново топчетата, но така че да са подредени 5 и 3 и 7 и 12 правят 27. Значи холеричното дете върви по обратния път.
към текста >>
" Обратното пресмятане винаги се извършва от дете с противоположен
темперамент
.
"Сега погледни, имам 8 топчета. Кажи ми, колко пъти по 8 топчета са 56. Виждате, че умножението води до деление. Получава се 7. Оставам смятането да се извърши по обратния път от едно меланхолично дете и казвам: "Не искам да проверя колко пъти 8 се съдържа в 56, а колко пъти 7 се съдържа в 56?
" Обратното пресмятане винаги се извършва от дете с противоположен темперамент.
към текста >>
По този начин имам възможност чрез четирите аритметични действия да привлека и четирите
темперамент
а.
По този начин имам възможност чрез четирите аритметични действия да привлека и четирите темперамента.
Събирането е подходящо за флегматици, изваждането за меланхолици, умножението за сангвиници, делението по обратен път към делителя, за холерици, това е което Ви моля да спазвате като заключение на казаното от г-н Н.
към текста >>
Искам само да отбележа, че не трябва никога да изпускате да наблюдавате
темперамент
ите; спокойно можете да използувате първите три до пет седмици за това да наблюдавате
темперамент
а на учениците и да ги разпределяте по групи, както говорихме до тук.
Искам само да отбележа, че не трябва никога да изпускате да наблюдавате темпераментите; спокойно можете да използувате първите три до пет седмици за това да наблюдавате темперамента на учениците и да ги разпределяте по групи, както говорихме до тук.
към текста >>
Ще направите добре, ако наблюдавате и крайностите на
темперамент
ите.
Ще направите добре, ако наблюдавате и крайностите на темпераментите.
Изхождайки от своя светоглед, Гьоте изказва хубавата мисъл, че от ненормалното може да се изучи нормалното. Гьоте разглежда едно ненормално растение, едно неправилно образувано растение и от вида на неправилното образуване, той изучава нормалното. Така може да се прекара линията на свързване от нормалното към неправилното образуване на телесно-духовната същност и Вие сами ще откриете пътя от темпераментите към анормалната душевна същност.
към текста >>
Така може да се прекара линията на свързване от нормалното към неправилното образуване на телесно-духовната същност и Вие сами ще откриете пътя от
темперамент
ите към анормалната душевна същност.
Ще направите добре, ако наблюдавате и крайностите на темпераментите. Изхождайки от своя светоглед, Гьоте изказва хубавата мисъл, че от ненормалното може да се изучи нормалното. Гьоте разглежда едно ненормално растение, едно неправилно образувано растение и от вида на неправилното образуване, той изучава нормалното.
Така може да се прекара линията на свързване от нормалното към неправилното образуване на телесно-духовната същност и Вие сами ще откриете пътя от темпераментите към анормалната душевна същност.
към текста >>
Когато меланхоличният
темперамент
се изгражда анормално и не остава в душевни граници, а преминава в телесните, имаме проява на душевно заболяване.
Когато меланхоличният темперамент се изгражда анормално и не остава в душевни граници, а преминава в телесните, имаме проява на душевно заболяване.
То е израждане на същността на меланхоличния темперамент. Израждането на флегматичния темперамент е слабоумието. Израждането на сангвиничното е глупостта. Израждането на холеричното е буйството. Понякога ще видите, как човек когато е афектирал преминава от съвсем нормално душевно състояние в подобни аномалии.
към текста >>
То е израждане на същността на меланхоличния
темперамент
.
Когато меланхоличният темперамент се изгражда анормално и не остава в душевни граници, а преминава в телесните, имаме проява на душевно заболяване.
То е израждане на същността на меланхоличния темперамент.
Израждането на флегматичния темперамент е слабоумието. Израждането на сангвиничното е глупостта. Израждането на холеричното е буйството. Понякога ще видите, как човек когато е афектирал преминава от съвсем нормално душевно състояние в подобни аномалии. Необходимо е да наблюдавате целия душевен живот.
към текста >>
Израждането на флегматичния
темперамент
е слабоумието.
Когато меланхоличният темперамент се изгражда анормално и не остава в душевни граници, а преминава в телесните, имаме проява на душевно заболяване. То е израждане на същността на меланхоличния темперамент.
Израждането на флегматичния темперамент е слабоумието.
Израждането на сангвиничното е глупостта. Израждането на холеричното е буйството. Понякога ще видите, как човек когато е афектирал преминава от съвсем нормално душевно състояние в подобни аномалии. Необходимо е да наблюдавате целия душевен живот.
към текста >>
181.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
да представи задачата, свързана с
темперамент
а.
Сега ще помоля г-жа Б.
да представи задачата, свързана с темперамента.
За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях. Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете. Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин. Така работата в класа ще се индивидуализира от само себе си.
към текста >>
За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на
темперамент
ите и да полагаме грижи за тях.
Сега ще помоля г-жа Б. да представи задачата, свързана с темперамента.
За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях.
Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете. Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин. Така работата в класа ще се индивидуализира от само себе си.
към текста >>
Б. предава своето обобщено представяне на
темперамент
ите и тяхното овладяване.
Б. предава своето обобщено представяне на темпераментите и тяхното овладяване.
към текста >>
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен
темперамент
, че той клони към явна набожност.
Р.Щ.: Това е Вашето изложение. Това, което беше казано е много добре.
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна набожност.
Тук липсва само думичката "често". Меланхоличното състояние при децата се основава на явен егоизъм и не е непременно религиозно влечене. При възрастните думичката "често" може да отпадне, при малките деца меланхоличното често е маска на един изявен егоизъм. Меланхоличните деца често се влияят от времето. Сангвиничното дете също е зависимо от времето, но повече по отношение на настроението, повече душевно, докато меланхоличното дете зависи от него повече физически, подсъзнателно.
към текста >>
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският
темперамент
се включва в кармата, как в детския
темперамент
действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот.
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот.
Да вземем конкретно един човек, който се интересува прекалено силно от себе си. Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник.
към текста >>
Темперамент
ът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно. Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин.
Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>
Т. пита как се изменят
темперамент
ите в хода на живота от младостта към зрелостта.
Т. пита как се изменят темпераментите в хода на живота от младостта към зрелостта.
към текста >>
Например при меланхоличния
темперамент
преобладаването на "аз"-ът преминава в преобладаване на физическото тяло.
В тези думи се съдържа изключителна мъдрост. Вие виждате, че по забележителен начин се смесва това, което е в човека. Човекът е една извънредно сложна същност. Има определено сродяваш между етерното и астралното тяло. По време на едното може да премине в другото.
Например при меланхоличния темперамент преобладаването на "аз"-ът преминава в преобладаване на физическото тяло.
А при холериците се надхвърля наследствеността и са преминава от майчиното към бащиното, тъй като се преминава от превеса на астралното към превеса на "аз"-а.
към текста >>
При меланхоличния
темперамент
на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло.
При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло. При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло. При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
При сангвиничния
темперамент
при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло.
При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло.
При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло. При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
При флегматичния
темперамент
преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло. При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло.
При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло.
При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
При холеричния
темперамент
при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло. При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло. При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло.
При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
Н.: Когато се говори за народностен
темперамент
, може ли да се говори за принадлежността на отделния човек към
темперамент
а на своя народ?
Н.: Когато се говори за народностен темперамент, може ли да се говори за принадлежността на отделния човек към темперамента на своя народ?
И нещо друго: народният темперамент намира ли израз и в езика?
към текста >>
И нещо друго: народният
темперамент
намира ли израз и в езика?
Н.: Когато се говори за народностен темперамент, може ли да се говори за принадлежността на отделния човек към темперамента на своя народ?
И нещо друго: народният темперамент намира ли израз и в езика?
към текста >>
В истинския смисъл може да се говори за народностен
темперамент
.
Р.Щ.: Първото е правилно, второто не съвсем.
В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент.
Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент. Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ. Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент.
към текста >>
Народите наистина имат свой
темперамент
, но отделният човек може да се открои от народния
темперамент
.
Р.Щ.: Първото е правилно, второто не съвсем. В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент.
Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент.
Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ. Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент.
към текста >>
Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с
темперамент
а на целия народ.
Р.Щ.: Първото е правилно, второто не съвсем. В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент. Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент.
Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ.
Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент.
към текста >>
Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с
темперамент
а на руския народ.
Р.Щ.: Първото е правилно, второто не съвсем. В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент. Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент. Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ.
Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ.
Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент.
към текста >>
Всеки има възможност да стигне до собствения си
темперамент
.
В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент. Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент. Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ. Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник.
Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент.
към текста >>
Характерът на народностния
темперамент
намира израз в отделните езици.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици.
Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
към текста >>
Зададен е въпрос: Трябва ли децата да знаят нещо за това разделяне на
темперамент
ите?
Зададен е въпрос: Трябва ли децата да знаят нещо за това разделяне на темпераментите?
към текста >>
Въпрос: Може ли и по-големите ученици да се подреждат според
темперамент
а?
Въпрос: Може ли и по-големите ученици да се подреждат според темперамента?
към текста >>
П. пита: Има ли връзка между
темперамент
ите и езиковия избор за различните
темперамент
и деца?
П. пита: Има ли връзка между темпераментите и езиковия избор за различните темпераменти деца?
към текста >>
182.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е
темперамент
а, който произлиза оттук?
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото. С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят. Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща.
Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук?
Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук? Защо те не са на слънце? Тези гъби са флегматиците.
към текста >>
Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв
темперамент
произлиза оттук?
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото. С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят. Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен!
Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук?
Защо те не са на слънце? Тези гъби са флегматиците.
към текста >>
183.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Един участник, сравнява растителните групи с
темперамент
ите.
Един участник, сравнява растителните групи с темпераментите.
към текста >>
Р.Щ.: Прави се грешка, ако непосредствено се свързват
темперамент
ите с растителния свят.
Р.Щ.: Прави се грешка, ако непосредствено се свързват темпераментите с растителния свят.
към текста >>
184.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това е философия за
умствен
о занимание, не за изживяването на целия човешки организъм.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
към текста >>
Ала едно
умствен
о занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
към текста >>
185.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден
темперамент
, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг
темперамент
.
После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно. Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло. И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква. Така е възможен и трети, и четвърти начин, и т.н. В различни паралелни класове Вие можете да видите преподаването на един и същи урок по найразлични начини. Защо?
Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден темперамент, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг темперамент.
Само когато съществува правилният контакт между преподавателското умение и целия клас – само тогава урокът може да бъде здравословен. Ето защо всеки преподавател трябва да води урока според неговата същност. И така, както животът може да се проявява в най-различни форми, така преподаването, възпитанието, изградени върху живота, могат да се изградят в най-различни форми.
към текста >>
186.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя
темперамент
.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното.
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>
Наистина да вникнем вътрешно в
темперамент
ите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното. Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>
А когато детето има по-скоро флегматичен
темперамент
, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен
темперамент
, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
към текста >>
Виждате ли, опирайки се на
темперамент
ите, човек по определен начин може да овладява класа, дори когато класът по необходимост трябва да бъде по-голям.
Виждате ли, опирайки се на темпераментите, човек по определен начин може да овладява класа, дори когато класът по необходимост трябва да бъде по-голям.
Валдорфският учител изследва темпераментите на децата, които са му поверени. И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място. Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците.
към текста >>
Валдорфският учител изследва
темперамент
ите на децата, които са му поверени.
Виждате ли, опирайки се на темпераментите, човек по определен начин може да овладява класа, дори когато класът по необходимост трябва да бъде по-голям.
Валдорфският учител изследва темпераментите на децата, които са му поверени.
И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място. Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците. Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците.
към текста >>
Чрез този вид социално разграничаване
темперамент
ите са изглаждат взаимно помежду си.
И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място. Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците. Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците.
Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си.
Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
към текста >>
И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен
темперамент
чрез самото себе си, чрез природата.
Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение.
И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата.
Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика.
към текста >>
Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез
темперамент
ите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето.
А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата. Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено.
Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето.
Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика. Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава. Но само ако правилно познаваме отделния темперамент, ние ще открием индивидуалността.
към текста >>
Меланхоликът никога не е чист меланхолик,
темперамент
ите са винаги смесени, при което единия
темперамент
преобладава.
Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика.
Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава.
Но само ако правилно познаваме отделния темперамент, ние ще открием индивидуалността.
към текста >>
Но само ако правилно познаваме отделния
темперамент
, ние ще открием индивидуалността.
Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето. Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално. Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика. Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава.
Но само ако правилно познаваме отделния темперамент, ние ще открием индивидуалността.
към текста >>
Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на
темперамент
ите.
Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника. Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността.
Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на темпераментите.
След това ние постепенно приближаваме до най-индивидуалното у човека. Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и възпитателя с артистична нагласа.
към текста >>
187.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Човешки
темперамент
.
Ескулин. Хлорофил. Преодоляване на антиапетити и формиране на органите. Високи и ниски потенции. Хипохондрия. Материализмът като последица на католическия аскетизъм. Духовни свойства на материята.
Човешки темперамент.
Отношение на хранителния процес към старческото слабоумие. Внушение.
към текста >>
188.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всъщност физическите заболявания винаги би трябвало да повдигат следния въпрос: какъв
темперамент
носи човекът, при когото те се появяват?
Наистина, създадената от 19 век традиция има не малки заслуги за това, че е било поддържано живо признаването на духовността на външните материални субстанции. Това дори е най-важното, защото външната алопатична медицина за съжаление все повече и повече се обръща към убеждението, че има работа единствено с материалното, а именно само с външните материални въздействия на субстанциите извън човека. Това, обаче води до следното, от една страна при диагностицирането на тъй наречените физически заболявания вниманието да бъде насочено тъкмо върху душевното състояние, и обратно, когато на преден план силно изпъкне дадено абнормно душевно състояние, да бъдат потърсени физическите увреждания.
Всъщност физическите заболявания винаги би трябвало да повдигат следния въпрос: какъв темперамент носи човекът, при когото те се появяват?
Ако открием, че човекът при когото възникват тези заболявания, носи хипохондрична природа, тогава дори само неговата обикновена хипохондрична природа ще ни насочи към необходимостта така да го лекуваме, че да въздействуваме силно върху долната част на неговото тяло, т.е. да го лекуваме в сферата на материалното активното, т.е. с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване.
към текста >>
прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на
темперамент
а, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери.
да го лекуваме в сферата на материалното активното, т.е. с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване. Това цялостно душевно състояние изпъква пред нас по определен начин още при детето, и не би се появила така лесно една деменция прекокс (старческо слабоумие бел.
прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на темперамента, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери.
Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност.
към текста >>
189.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тази характерова черта, това свойство на човешкия
темперамент
е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим.
Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити. Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
И така, нека да избягваме всичко онова, което би могло да поражда макар и лек стрес у детето, дори и това да става несъзнателно, например поради
темперамент
а на учителя. Защо?
И така, нека да избягваме всичко онова, което би могло да поражда макар и лек стрес у детето, дори и това да става несъзнателно, например поради темперамента на учителя. Защо?
Защото учителят напълно трябва да контролира тези стресови въздействия. От друга страна, в много случаи те се явяват като най-доброто лечебно средство. Но те имат лечебно въздействие само, ако се контролират от едно ясно съзнание и не са подвластни на навиците.
към текста >>
190.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако искаме да въздействуваме върху децата по такъв начин, ние трябва да се запасим с голям ентусиазъм, както и с подходящия
темперамент
.
„Сега погледни, там тича едно конче! ” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче. Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие. Защото това живо съучастие, носещо в себе си духовния елемент, наистина се пренася върху децата.
Ако искаме да въздействуваме върху децата по такъв начин, ние трябва да се запасим с голям ентусиазъм, както и с подходящия темперамент.
Ако в преподаването сме равнодушни, ако през цялото време ни се иска да сме седнали и да не ставаме от стола, ако самите ние оставаме неподвижни, тогава възпитание няма. Нещата не се свеждат до някакви особени, изкуствени похвати, а до това, крачка по крачка да следваме процеса, за който става дума.
към текста >>
191.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Талес чувствуваше в себе си активната сила на това, което тогава се наричаше "течност", вода, и той чувствуваше, че в природата живее същата тази сила; той описваше външния свят съобразно същото нещо, но той имаше един друг
темперамент
.
Талес чувствуваше в себе си активната сила на това, което тогава се наричаше "течност", вода, и той чувствуваше, че в природата живее същата тази сила; той описваше външния свят съобразно същото нещо, но той имаше един друг темперамент.
Талес беше един флегматик, у когото дейността на течностите преобладаваше И той виждаше света като флегматик. За него "всичко беше произлязло от водата"
към текста >>
192.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, да допуснем, че през деня нещо съм правил, изпълнявал съм някаква работа, може би физическа, може би
умствен
а.
И така, да допуснем, че през деня нещо съм правил, изпълнявал съм някаква работа, може би физическа, може би умствена.
Вечерта, преди да заспи, човек доста точно си представя: да, човекът, който се намира тук, това си ти. Но той си се представя отвън. Сега човек си представя как са се движили краката му, движили са се ръцете му, всичко това той си го представя. Благодарение на това, че човек отново си представя тези неща, при него сама по себе си идва съвършено друга представа, а именно представата как всичко това може да бъде отново поправено, да бъде компенсирано. Човек получава представа за своето етерно тяло, за частичка от своето етерно тяло.
към текста >>
Виждате ли, може да се правят и по-значителни упражнения, за да се възприеме всичко това, което прави самият човек при движение, при работа, при това работата може да бъде и
умствен
а; можем да добием съвсем ясни представи, но уви, цялата тази история се обръща наопаки, тъй като през три дена вие губите тези представи.
Виждате ли, може да се правят и по-значителни упражнения, за да се възприеме всичко това, което прави самият човек при движение, при работа, при това работата може да бъде и умствена; можем да добием съвсем ясни представи, но уви, цялата тази история се обръща наопаки, тъй като през три дена вие губите тези представи.
Ако сте учили нещо, ако здраво сте учили нещо във физическия свят, ако сте го учили истински, това остава във вас. Представите, които сте си съставили за свръхсетивния свят - за етерното тяло - в течение на три дни излитат. Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват.
към текста >>
193.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Хората в своите празници изразяват своята
умствен
а настройка.
В днешно време въобще забравиха да обръщат внимание на това, че в човек има свобода. Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода. Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост.
Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка.
Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това. Така, от една страна, днес виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, виждате, че не им стига ум и разум, за да изучават нерегулярните явления във Вселената. Ако ги нямаше тези явления, нямаше да я има и свободата.
към текста >>
194.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Правилно беше казано за
темперамент
ните.
Правилно беше казано за темпераментните.
Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност! (Вероятно се отнася за изказването на г-н Мю-лер). Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда. Мисля да направим така: да не обсъждаме темата сега, а да почакаме до сряда. И тогава, в сряда, ще помоля да вземат думата господата, на които им се иска.
към текста >>
Темперамент
ните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност!
Правилно беше казано за темпераментните.
Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност!
(Вероятно се отнася за изказването на г-н Мю-лер). Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда. Мисля да направим така: да не обсъждаме темата сега, а да почакаме до сряда. И тогава, в сряда, ще помоля да вземат думата господата, на които им се иска.
към текста >>
195.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Днес много се говори за ръчен, физически труд и за
умствен
труд, но тези неща не би следвало да се различават.
По-рано не е било така. По-рано духа много са го уважавали. Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа.
Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават.
За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд. Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>
За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на
умствен
ия труд.
По-рано духа много са го уважавали. Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа. Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават.
За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд.
Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>
Човек става обезсилен, за дълго изпада в несвяст, губи присъствие на духа,
умствен
ите си способности, ако в главния мозък процесът на разрушение протича неправилно.
При всякакви обстоятелства можете да се позовавате на това, че в толкова специфичната тематика става дума не за нещо мръсно, а за дух. Защото човек би станал безсилен, ако градивният процес в него прекомерно се усили. Ако само гради, в него ще се появят тумори. Той трябва да поддържа процесите на разрушение. Той именно трябва да руши.
Човек става обезсилен, за дълго изпада в несвяст, губи присъствие на духа, умствените си способности, ако в главния мозък процесът на разрушение протича неправилно.
Нервите на главния мозък възникват като продукт на разрушението, като духовни продукти от разпада. Ако разпадът стане твърде силен, твърде силно се намесва в кръвта, възниква възпаление. Ето къде е разликата между образуването на тумори и възпаленията. Ако имате тъмна урина, организмът ви е предразположен към възпаления. Ако имате светла урина, сте предразположен към тумори.
към текста >>
196.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в
умствен
ия живот.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр.
към текста >>
197.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в
умствен
ия живот.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр.
към текста >>
198.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Умствен
ите способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата.
Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност. По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света.
Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата.
Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия. Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч.
към текста >>
Същите
умствен
и способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия.
По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света. Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата.
Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия.
Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч. Ако се направи аутопсия на някой крупен борсов спекулант, би бил намерен отличен, направо блестящ мозък.
към текста >>
И в двата случая
умствен
ите способности са налични.
Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света. Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата. Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия. Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин.
И в двата случая умствените способности са налични.
Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч. Ако се направи аутопсия на някой крупен борсов спекулант, би бил намерен отличен, направо блестящ мозък. В това направление анатомията осветли много неща. Впрочем в мозъка могат да се открият доказателства за умствените способности, но за съзнанието - не.
към текста >>
Впрочем в мозъка могат да се открият доказателства за
умствен
ите способности, но за съзнанието - не.
И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч. Ако се направи аутопсия на някой крупен борсов спекулант, би бил намерен отличен, направо блестящ мозък. В това направление анатомията осветли много неща.
Впрочем в мозъка могат да се открият доказателства за умствените способности, но за съзнанието - не.
към текста >>
НАГОРЕ